Здравей, Конопе,

Ще ми бъде интересно как ти стигаш до тази област. При мен това се получава, когато 'слушам', а не когато гледам. Това е сякаш някакво пространство на вслушването. Тогава, ако очите ми са отворени, не фокусират и това, за което говориш, от фон излиза на преден план.

Друг начин, при който се сещам, че ми се получава, е някаква тиха медитация, която не правя често - т.е. в която нямам капана на рутината. Сещам се за един път, в който ми водиха вниманието в будистка релаксация - вниманието ти върви от върха на пръстите на единия крак по цялото тяло, страшно бавно, сантиметър по сантиметър, до върха на главата. Това може да продължи час. В един момент тялото ти изчезва, съществува само мястото от него, до което си стигнал и това, което ти наричаш 'нищо' изведнъж изпълва пространството във всичките сетива.

А обичайно това се получава в дълбока медитация, мисля. Тогава 'другото' излиза на преден план и вече обектите нямат значение в обичайния си вид.

Така изказано звучи прозаично. Но истината е, че това е пространство, в което има усещане за най-дълбока красота и блаженство, радостно спокойствие, любов. Интересно е как нищото е пълно с всичко това :)

Редактирано от жepaв на 13.02.09 18:03.