Моето усещане е, че колкото повече вниманието ми е в мен, толкова повече усещам фона, за който говориш. И обратното, ако съм на повърхността си, това, което възприемам отсреща е също някаква повърхност само.

Горното важи с особена сила за възприятето на хора, но е също така вярано и за всякакви фонови дреболии. Всъщност, когато вниманието е в човек "виждането" му се променя качествено (все едно че има едно временно, миркоскоп, бинокъл, апарат за регнгеноскопия и т.н.) и вижда в дълбочина и в цялостност. И за това фона, който по-рано не е привличал вниманието става изведнъж видим... И всичко е интересно... И октриваш какви ли не нови ценни неща и усещания в ситуации, които си бил многократно преди това...