Относно нематериалните инструменти се сещам какво казваше Мантак Чия на един семинар. Започваш примерно с някакъв материален инструмент (физическо движение). С него създаваш/въздействаш на нещо нематериално (примерно енергията). След това с това нематериално въздействаш пак на нещо материално... Което пък променя нещо друго нематериално ... И т.н... Получава се една верига... И изходният (не)материален елемент е коренно трансформиран накрая.

Да, усещам енергийни тоци по зъбите. Единият начин е примерно след някаква практика накрая при масажа на лицето има щракане със зъби, което цели именно докарване на такива тоци за заздравяване на зъбите. Другият начин: виж къде ти стои върха на езика, когато усещаш тези тоци. Аз наблюдавах при мен, че когато той е на небцето шунтира минаването на енергията през зъбите и тя преминава през езика. А ако по някаква причина върхът на езика не е там (това ми се случва рядко) и примерно горните и долните ми зъби са почти допрени едни до други, енергията може да мине през зъбите и да се усеща такъв ток. Но в момента в който долепя плътно върха на езика до небцето и този ток отслабва значително.

По около 8 ч спя средно на денонощие. Според мен не е въпрос на воля и дисциплина задълбочаването на усета за енергията, а на РАЗБИРАНЕ и КУЛТИВИРАНЕ. Когато нещо ти е приятно и осъзнаваш ставащото в теб, може да "направиш" огромно неща с лекота (сложих кавичките, защото всъщност нищо не правиш като работа). Примерно в началото правех в продължение на доста години редовно всеки ден по 3-4 ч енергийни практики. Но ги правех защото ми харесваше, а не като задължение... Като се отвори някаква нова "врата" на усещане винаги е интересно да я изследваш. Сега със сигурност правя по-малко от тези редовните ежедневни практики, но пък толкова други практики се случват от самосебе си в ежедневието ми (вкл. и динамичните мудри за които говоря в тази тема). Култивирането, което споменах по-горе пък значи, че когато правиш нещо дълго време то те променя... Работата с енергията (и духа) не е за ден-два и се получават интересни неща след като години се потопяваш в нещо (сигурно и ти имаш такъв опит със свещената билка). Разбирането води до култивиране, а пък култивирането води до ново разбиране.

Аз обичам не да вървя по някакъв прав и добре трасиран път, а да изследвам и това, което е около него... Канавките са част от Пътя. Много пъти ми е било интересно да ударя "през просото" докато се появи някаква сила, която ще ме "върне" в пътя ("връщане" би изглеждало за страничен наблюдател, за мен Пътя включва всичко през което преминавам). Примерно по една или друга причина, ако съм обръщал по-малко внимание на енергия и духа в мен 1-2 дена (бил съм много зает с нещо друго) и усещам каква някаква сила ме тегли към енергийните практики. Точно все едно съм гладен за тях. И след това яденето не е като работа, а като удоволствие.