На теб вниманието ти е в Патанджали и това си е. Влюбена си и ти личи. Което е чудесно. Хм, понякога влюбените идеализират възлюбените си и проектират върху тях какво ли не... Какво да се прави, това е (йога) любовта.
Едно време в часовете по литература ни питаха „Какво е искал да каже авторът с еди кое си?” Сега бих отговорил, че каквото е искал да каже, той го е казал. А каквото на мен ми се струва, то си е мое мнение и не обвързвам с него автора. Та какво са искали да кажат Патанждали и Ошо, те вече са го казали... И на който му върши работа – чудесно.
Когато примерно Ошо говори върху Патаджали, поне за мен съществото е, че Ошо говори. Патанджали е просто черната дъска, фона, повода… Ако искам да усетя Патанждали, ще го чета директно. Но и в двата случая си давам сметка, че възприемайки ги неминуемо ги „интерпретирам”, т.е. те си взаимодействат с мен... И крайната ми цел не е да разбера какви точно са били, а с какво и как ме променят и развиват.
Получава се обаче много хубаво, когато един човек със сила коментира друг човек със сила. Наслагват се честоти и стават един особен резонанс... Даже тук в ДИРа се получава хубаво, когато един човек сподели нещо дълбоко и това ме провокира да медитирам в отговора си. Забелязвам, че се ражда нещо ново в мен, което не е било (или поне не съм го виждал) преди това.
П.П. Чудесно е, че благодарение на Патанджали и йога виждаш света без разделение на добро и лошо. Хм, да се чуди човек, защо толкова често йогите си падат моралисти... Дали не четат Патанджали? Или може би не са влюбени като теб...?
|