През последните два месеца имах възможността да посетя Перу, в компанията на двама шамани и да взема участие в различни ритуали с кактуса Сан Педро/Хуачума.
Четейки постовете, виждам припокриване на процесите при Пховата и даоската алхимия, с това, което преживях ... и ми се иска да го обсъдим.
Това, което най-много ме интересува в момента е процеса на умиране, излизане извън тялото, запазване на същността, сливане с Цялото или като начало просто сливане на противоположностите.
И тъй като не зная как да започна, ето едно писмо, което писах вчера до леля ми, която си мислеше, че съм на екскурзия, но много държеше да разбере впечатленията ми.
Здравей Лелъо,
трудно ми е да говоря за Перу, защото това не беше обикновено пътуване. Това беше пътуване навътре в себе си и голяма част от преживяванията ми са извън думите и дълбоко субективни. За да добиеш някаква представа, трябва да познаваш вътрешния ми свят и да си отворена за това, за което пиша. Да разказвам линейно също е трудно, защото предполага последователност, начало и край, а всъщност това са процеси на много нива, водени от Духа и не зависещи от нас по този начин, по който сме свикнали да го разбираме.
В Перу бях с двама шамани от традицията на Андите, които работят с растението Сан Педро/Хуачума (вид кактус с по-особени свойства). Извършват се ритуали на различни места на силата (обикновено където са живели/работили учители/шамани)...тези същности всъщност са живи, но това по-късно.
Приемането на растението е във вид на напитка и е свещено действие. Преди това кактусите са били отглеждани от специални шамани градинари, които са в постоянна връзка с Духа/Цялото и с Духа на растението, при което самия акт на отглеждане е свят. Те могат да "преценят", кога растението е готово да бъде използвано в ритуал.
Приготвянето на напитката е също свято действие, което отново се извършва от шамани. Със специални ритуали те я зареждат с мантри и енергията на земята, звездите, с енергията на самия шаман и т.н..
Приемането на напитката е отново свято действие - ритуал и се прави само под ръководството на шаман. По време на процеса, който растението предизвиква, човек се среща дълбоко със себе си и бива учен и воден от Духа на самото растение. Шаманът следи процеса и помага и напътства във всичко, каквото се появи. Той има знанието и опита да навлиза дълбоко в световете, по какъвто начин и действа. Шаманът помага и след ритуала с разговори, напътствия, провокации и с всичко, което му е необходимо, за да помогне на човека в опознаването му на себе си. За шаманите няма правилно и грешно действие. Всичко, което ни се случва е там, защото е трябвало да се случи и следва да сме будни за това, което става.
Местата, които посетихме не са избрани случайно. Шаманът медитира и се свързва с духовете на пазителите, наричани Апус (Апу - ед.ч.) и според енергията на групата и нуждите на всеки от участниците биват посочени определени места. "Избират" се така, че да помогнат на хората, да преминат през процесите, които Духът им е решил да предприеме. Въпреки, че основните места, които посетихме, се знаеха предварително, самото пътуване не беше определено и се движихме следвайки Силите/Духа. Пътуване в неизвестното :) Целта ни не беше туристическа и в повечето случаи бяхме на места далеч от света и туризма. Бяхме с местни хора, при съвсем обикновени условия и пътувахме с часове нагъчкани в автобусчета по каменисти пътища високо в Андите.
По време на ритуалите, всеки от участниците изживява различни неща, в зависимост от вътрешните му процеси, настройка, внимание, блокади, възможности да се отдава и приема, от задачата, която Духа му е предприел, от това, което Духа на растението иска да му разкрие и от Силите на местата. Нито един ритуал не е същия и е невъзможно да имаш някакви очаквания. Самите очаквания спират процеса на разгръщане на силите и блокират потока. По време на ритуал е възможно да се изживее абсолютно всичко - от това, нищо да не се случва, до това да изживее други светове, да "разбере" света, да се срещне с други същества, да си спомни минали животи, да изживее свои травми или напълно да се побърка от страховете си. Затова присъствието на шаман е много важно. Растението те изправя пред самия себе си, прави нещата интензивни и всяка мисъл бива моментално "материализирана". Това, което е в теб излиза на показ и можеш да видиш вътрешния си свят. Ако си пълен с обвинения, неприемане, страх - изживяваш тъкмо това. Човек се учи да сменя фокуса и съзнателно да навлиза в енергиите на любовта, приемането, радостта..Нещата не приключват, след преминаване на действието на растението. Всеки момент е постоянна работа със себе си, на будност, отдаденост, на развиване на способността да останеш в енергията на безусловната любов, на следване..
Лично за моите преживявания..получих много подаръци от Духа, растението, местата на които бяхме и хората около мен. Позволих си да имам недостатъци, позволих си да съм щастлива, позволих си да се обичам, позволих си да се изправя такава, каквато съм пред всичко и всички и да кажа - аз съм тук! Да бия силно камбаните и да напявам да безкрайност - "ДА" на всичко! Приемам всичко!...без значение какво е. Помолих за прошка хората, за това, че съм се почувствала наранена от тях....Не да им простя, че са ме наранили, а те да ми простят, че АЗ съм се почувствала наранена, че АЗ съм имала негативни чувства към тях, което МЕН е спирало да ги обичам и да ги виждам като светли същества. Преминах няколко пъти през процеса на раждане, който е безкраен..Видях смъртта цъфтяща..т.е. цъфтенето е смърт..т.е. живота е смърт или смъртта е живот. Бях Всичкото, разтворена...Там няма въпроси, няма отговори, няма никой, всичко просто Е и не Е, дори благодарност няма, защото няма разделение. Миг - вечност, всичко едновременно...енергия...поток...форми...сън..Интересно е как събираме света...една троха от бисквита я дъвчих сигурно половин час с такава почуда...с такова внимание...ние сънуваме...Земята ни сънува...Имах възможност да усетя Земята - дълбоко, дълбоко в нея...този тих и мощен глас, който е в дълбините ѝ. Да усетя другите хора..сливането с тях...преминаването на енергиите през тях, през мен, през всички..Да съм дълбоко благодарна за всичко, че Е, за хората, че СА...Общуването на всяко ниво..сексуалност в най-красивата му форма...Оргазъм !...Животът, светът е оргазмен!!...във всеки миг...силно, взривяващо оргазмен!
Хмм...и колко странно, че ни е трудно да го изживяваме постоянно. То е тук, сега, постоянно...трансформираща любов...а ние оставаме слепи и глухи, потънали в мислите си, опитвайки се да създаваме свят, който вече Е..
Сега отново съм си аз. малко по-отворена, по-приемаща, по-жива. Постепено, стъпка по стъпка се отварям като цвете, за да се слея със същността си, тук и сега.
С много обич,
Маргарита
И благодаря, Миро и Жерав, за хубавите постове !
|