"мислиш ли, че чрез йога можеш да стигнеш до тоталния чист, спонтанен и неограничен от нищо сексуален екстаз, и че например даоските разширения не могат да го направят още по чист, спонтанен и неограничен."

За "даоските разширения" не знам какво имаш предвид. Ако под Дао се има предвид най-вече посланията на Лао Дзъ (а не жалките последователи и комерсиални тълкуватели, в т.ч. и съвременни), то те са 1:1 с посланията в Крия Йога, каквато практикувам в момента. Няма абсолютно никаква разлика в есенцията.

А дали чрез Йога може да се стигне до "тоталния чист, спонтанен и неограничен от нищо сексуален екстаз" - естествено, че може. Но не чрез теоретичната, откъсната от реалността, псевдо-"йога" на съсухрените преподаватели, а чрез живото практикуване на Йога, освобождаващо съзнанието от товара на предразсъдъците, вярванията, обсебванията и напреженията. Когато тялото/съзнанието е свободно от предразсъдъци, представи, обсебвания и напрежения - то тогава случването на спонтанния сексуален екстаз не е препятствано от абсолютно нищо. Това означава тялото/съзнанието да е в своето естествено състояние, което е адвайта (това е състояние на съзнанието, не някаква изкуствено теоретизирана философска система). В състоянието адвайта, което е състояние на липса на илюзия за "разделеност", няма абсолютно никаква дуалност - нито вътрешна, нито външна, нито между "вътрешно" и "външно", няма дуалност никъде и никога. Няма илюзия за "дуалност" между вършителя на сексуалния акт и самия сексуален акт, няма възприемане на "дуалност" и между телата, участващи в сексуалния акт. Тогава и само тогава е възможно истински чистото потапяне в спонтанността и екстаза на сексуалния акт, отвъд ограниченията на представите, стремежите, изискванията, обсебванията и напреженията - всички тези ограничения идват от илюзията за "разделеност".

Потапянето в адвайта, в естественото състояние, обаче не може да бъде достигнато с интелекта и неговите философски търсения, анализи, изводи и заключения. Няма как да се разбере чрез вербални упражнения в измерението на мисълта. Изобщо е недостъпна в ограниченото само по себе си действие на ума. Когато и умът да търси да постигне това нещо - чистота, спонтанност, неограниченост - той винаги ще бъде обречен на провал, защото самият ум е ограниченост, обусловеност (която възспира спонтанността), а много често и - замърсяване с психологически остатъци. И в името на търсенето на "чистота, спонтанност и неограниченост" умът ще затвърждава съществуването си в ограниченост, обусловеност и замърсяване.

"или като цяло казано, смяташ ли, че чрез йога можеш да достигнеш до тоталния светая светих на абсолютно всичко в този свят :))))))"

Не смятам и не искам да достигам до това нещо - аз живея в него и това е единствената реалност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите