|
Калиана и Жерав, благодаря ви за споделянията.
Без ни най-малко да имам намерение да критикувам или обезсмислям Семейните констелации, ще споделя някои различия, които забелязах от казаното от вас спрямо моя подход, където медитационният процес е водещ. Засягам тези различия не за да спорим, а защото, поне според мен, различните гледни точки задълбочат нещата и ни движат напред.
Най-съществената разлика е, че за мен е по-важно да разбера как и защо (не)виждам даден проблем в мен, отколкото самото избавяне от него. Дали проблемът е дошъл от родителите ми, приятели, любими, определени социални среди, минали прераждания и т.н. това е второстепенно. Същественото е, че той е тук и сега. Без да е нужно да правя някакви семейни, любовни, социални или други констелации (или по-точно казано бидейки непрекъснато в констелациите на Цялото) аз не виждам ясно нещо в мен, което е тук от доста време и което все пак дава някакви индикации за присъствието си... И именно чрез най-различните медитационни методи за мен по-важното е, възползвайки се от ситуацията, да РАЗВИЯ БУДНОСТТА си за да ВИДЯ как стоят нещата. Иначе и да се махне товара благодарение на нещо друго извън моята будност и разбиране, почти сигурно е, че рано или късно пак ще си се натоваря.
За някои един такъв терапевтичен метод е отваряне към Полето/Цялото, докато на мен ми се струва като ограничаване, защото това Поле, Цяло и, въобще Взаимозависимостта, съществуват НЕПРЕКЪСНАТО И НАВСЯКЪДЕ и би трябвало човек да се стреми да ги усеща във всеки момент. Ако трябва да чакам някаква специална група да се събере за да се огледам в нея (след като съответните хора от семейната и друга среда са все около мен) би било много жалко. Още повече, че различните семейни и други констелации си ВЗАИМОДЕИСТВАТ и се взаимно наслагват... Т.е. струва ми се едностранчиво да се разглежда само една извадена от цялостния контекст.
Третата разлика е по отношение на положителното въздействието на нашите близки. Когато човек развие будността си за даден проблем спрямо близките ни и това се отрази в поведението му, тези промени се отразяват веднага и на Полето и въздействат разбира се и на другите хора. Поне аз толкова пъти съм виждал такива промени... И така може да работиш СЪЗНАТЕЛНО и за близките си.
И последно, говорейки с един приятел, който посещава различни терапии (вкл. и Констелациите), той ми сподели, че при терапиите от проблема А се върви към проблема Б, после към проблема В …после към проблема N+1. Въобще, даже и да се решават някои проблеми, те просто пораждат други и все определени проблеми са в центъра на вниманието. При медитацията подходът е коренно различен. Там вниманието е в будността, усещането, разбирането, вътрешната тишина, екстаза, сливането с Цялото... И в каквото ти е вниманието в болшинството от времето, то поражда още такова!
Както казах в началото, отбелязвайки тези различия, не отричам нуждата и важността на различните терапии, вкл. и на Семейните констелации. Терапиите според мен са като патерици (нищо пежоративно не включвам в това), които помагат на човек, който не може да ходи или който се е „запушил” (както точно отбеляза Калиана) да „мръдне” и да бъде окуражен, че може да се движи. От тук насетне, той просто не трябва да развива навика да ходи все с патерици, а да си оправи краката (разбирай Виждането) и да се научи да ходи сам.
Прегръщам ви и двете.
|
Медитация с/о терапия [re: жepaв]
