Напълно съм съгласна, Жерав, че има и други методи, които променят външната реалност. С енергийно лечение нямам опит, но виждам, че медитацията и други методи за личностна трансформация имат този ефект. Когато ние се променяме, нашата реалност също се променя. Когато изчистим някой блокаж, вече не привличаме нещо нежелано или не отблъскваме нещо, към което се стремим. Ситуациите, в които попадаме стават по-различни, срещаме други хора, съвсем неочаквано се случват разни неща... Това е външната реалност, която се променя с промяната в нас.
Но това е НАШАТА реалност. Наша реалност наричам това, което пряко ни засяга. Констелацията обаче влияе и извън този кръг – и това ми харесва. Например ако моя констелация реши проблем на някой мой братовчед, това лично не ме засяга. С братовчедите не сме близки, виждаме се рядко и ако споделят проблем, в момента мога да им съчувствам, но пет минути след това да съм го забравила. Това не е мой проблем, не е моята реалност.
И все пак това, че констелацията решава и такива проблеми, ми харесва. Защо ли? Може би заради думичката, която виждам, че Миро често използва – Цялото. В този свят на отделност е трудно да преодолееш себеразграничаването от другите и да усетиш единство с всичко. Аз имам още много работа да върша в това отношение и в тази посока ми помагат и констелациите. Егото винаги пита „А моята полза каква е?” и ако няма друго, то иска най-малкото едно потупване по рамото. А ако няма дори потупване по рамото, ако никой не разбере, че си помогнал по някакъв начин? За мен това е предизвикателство и един от начините да се науча да се чувствам по-малко специална, по-малко отделна от „Цялото”.
За това, дали сме по-силни, та поемаме чужди проблеми... Дори и да е така, ще се постарая да не мисля по този начин. Ако си позволя подобни мисли, ще дам обилно угощение на моето его, а борбата ми с него все още е много ожесточена и не искам да му давам този коз.
Има и още нещо – не вярвам, че има слаби хора. Вярвам, че всички сме еднакво силни, че носим в себе си огромна сила. Разликата се състои само в това, доколко осъзнаваме този факт и кой доколко си е върнал властта над силата, която притежава. И ако в един момент някой има по-малко достъп до силата си, в друг може да прояви много повече от нея.
Преди да отида на първата си констелация точно този въпрос (дали аз не съм по-силна) ме възпираше. Мислех си, че ако например на баща ми трябва да върна проблем, който за него е непосилно бреме, аз не искам да го направя. На мен може да ми тежи, но се справям някак си, докато за него очевидно е още по-тежко. Когато обичаш някого, не искаш да му причиниш подобно нещо.
Обясниха ми, а и после го видях. Когато връщаме на някого нещо, човекът е доволен от това. По този начин им връщаме част от тяхната енергия, връщаме им тяхната цялостност, тяхната сила. И те с радост приемат обратно това, което на нас ни тежи (защото е чужда енергия). В определен момент може да не са изразили чувствата си, може обстоятелствата да не са им го позволили.... И така са загубили част от енергията си, която чрез констелацията им връщаме. И те стават по-силни. Когато накрая на първата ми констелация водещият попита „дядо ми” как се чувства сега, отговорът беше „Страшно съм й благодарен. Изпитвам желание да й се поклоня.” (което адски ме смути - как така дядо ми ще ми се покланя?!?)
И много други пъти сам виждала подобна реакция. Това ме кара да мисля, че те не са слаби – просто трябва да им върнем това, което, когато е в тях, е тяхна сила, а когато е в нас, е наша слабост.