|
цитат: На мен пак не ми става ясно как, ако ти си примерно партньорката на това момиче с изнасилената баба, ще усетиш у нея въпросния блокаж, за който първо самата тя нищо не знае до момента и който е възможен да съществува сред много други блокажи? Както и как ще го разграничиш от възможен твой такъв (под)съзнателен.
(само да уточня - предпочитам несъзнателен пред подсъзнателен, второто създава усещане за подчиненост, каквато не признавам. по-скоро несъзнаваното е господаря, ако има някаква)
Трябва да отидеш на живо и ще разбереш. ПОЛЕТО работи само. сега можеш да опиташ да си го ПРЕДСТАВЯШ без да мислиш и да разбраш, ето така:
имаш група от 15 човека. те стоят в кръг. водещият също е в кръга. внучката поставя своя констелация. по нейно повикване - тя избира спонтанно кои - определени хора влизат в позициите на хората от нейното най-близко обкръжение, наричат се ‘представители’. тя ги подрежда в определени простраствени позиции - много е важно как стоят един спрямо друг. тогава внучката спира да работи - започват да работят нейните представители. те усещат дискомфорт в позицията си и му дават думи. воещият предлага промени на местата (не казва къде да отидат, а кратко ги интервюира един по един, за да разбере състоянието им и ги подтиква да се движат така, че да намерят комфортното състояние). намирането на комфортно състояние е това, за което писах преди - ПОЛЕТО избутва хората от некомфортните положения. тук няма място за разсъждения - цялата работа е страшно минималистична и с почти липсващи думи. възможно е да въведат нов герой - за отношение, за нещо неопределено - или пък определено, внучката също може да се включи с предложения, тя също е интервюирана за състоянието си. по-към края тя самата влиза в своята позиция. не е нужно обаче да става ясно какво се въвежда. просто се оказва нужно то да намери мястото си. И така докато се постигне относителен комфорт в пространството, тогава се затваря работата. има още детайли, но ги спестявам, за да не ставам многословна.
идеята е, че когато си в констелация, тя сама работи и това поле се УСЕЩА ФИЗИЧЕСКИ. най-чистата илюстрация за това са две неща - от една страна изборът на представителите – той никога не е случаен, както се оказва. Всеки, който е повикан да влезе в съответната позиция, веднага усеща/разбира защо е там, което вече си е инсайт за хората в групата – т.е. не само внучката работи за себе си в една констелация, ами и хората в групата работят за себе си, въпреки, че не поставят своя констелация. И второто е – как физически се преживява енергията на някой, който не е тук, а е представен – представителите усещат физическите характеристики на представените. Ако някой е с липсваш крайник, представителят му ще сподели нещо от тип – ръката ми беше изтръпнала/не си усещах ръката например. Тогава внучката, ако се сети може да каже, че дядо й е бил с ампутирана от войната ръка… третото - за което вече писах - моето преживяване в дискомфортна позиция е като да не мога да си намеря мястото там. уж там са ме сложили и трябва да ми е ок, но - както се отблъскват магнити, и аз се отдалечавам от позицията си и тръгвам да си търся мястото на нов комфорт. това имах предвид като казвах, че полето избутва.
това е най-феноменалното в този метод - той просто работи. разбира се от голямо значение е опитността и рефлексивността на водещия, той е инструментс много фина настройка…. но не вярвам Боди Рей да е бил нечувствителен. по скоро - както с всеки метод, от особено значение е връзката между водещия и участника в групата - до колко участника се свързва с водещия като с някой, ойто може да го води :) ако аз не харесвам водещия по този начин (ако не го приемам за свой терапевт в случая, не просто за водещ), не мога да очаквам метода да проработи с мен.
има значение и кондицията на участника в групата - ако е махмурлия, недоспал, с ниско ниво на енергия и т.н. ще има много по-малък капацитет да преживее за себе си - но също и да съпреживее. както си забелязал сигурно, на всички духовни тренинги има в началото обръщение към участниците да не употребяват алкохол в дните на групата, понеже хаби много, а техния принос е есенциален. И също, моят опит в констелации е малък, но е от различни групи и водещи все пак – както от Ошо водещи, така и от класически психолози. И в двете версии обаче водещият прибягва до медитации – при ошовските задължително динамична и кундалини, в другия случай – нещо за завъртане на групата в самото начало. Така че да се подсили груповото несъзнавано, а също понеже така чувствителността на участниците към енергиите в групата се изостря.
В резюме – ти не работиш с блокажа на внучката, той САМ се изразява в центъра на кръга, където констелацията се провежда. Хората от кръга наоколо сякаш удържат енергията на полето. Междувпрочем това май е заемката на Херлингер от зулуските племенни ритуали, на които е бил свидетел пет-шеснайсе години като свешеник сред тях.
Относно разграничаването със свой блокаж – този въпрос винаги е валиден при работа в група. Наблюденията ми са, че ако човек не е свръх-невротичен/нарцистичен, т.е. ако не е в някаква остра патология, силата на полето на констелацията е такава, че човек просто й се оставя и не доминира с личните си неща. Много малко хора в групите, в които съм била, са били с остри състояния и тогава водещия си казва силната дума, за да балансира. От друга страна, колкото повече хора в групата са рефлектирани – терапирани или намедитирани – толкова по-добре стават нещата, по този въпрос спор няма.
Вече понаписах доста. Хората пишат трудове по темата, а аз тук - набързо синтезирам томове... или по-точно хората чувстват/знаят/имат опитност, която може да се опише в томове, а аз... се правя на умна опасявам се, че след тази лавина от думи, които може би правят смисъл на някой, който е преживял това, за някой, който никога не е бил вътре, този текст ще бъде просто една камара непотребни слова. и спирам
П.п. За сравнението с другите методи или собствената работа чрез медитация - евентуално по-късно.
П.п.п. цитат: Не се притеснявай да се включваш, приятно ми е.
|
Re: Семейни констелации [re: Mиpo]
