Ако ми позволите едно включване.
Относно това с бабата. Това, което се случва в констелациите е, че човек влиза в архетипни енергйни полета, които са в колективноо несъзнавано и действат като функции. Оказва се, че има ред, поредност, в която нещата в семейните системи трябва да функционират – например, бащата да е първи, майката – втора, първото дете следва, второто е след това и т.н. и по-надолу в поколенията (така твърд Херлингер, джендър–чувствителните го поставят под въпрос тозо точно ред, сигурно с право, но да не се заяждаме). Например, ако детето се прави на родител, то нарушава реда и настъпва объркване в системата. Или по-точно, то вероятно е заело мястото на някой предишен от системата, който я е объркал – т.е. детето симптоматизира някой и това е объркване. Голямо объркване настъпва при травма – насилие, смърт, аборт. В същото време полето помни, дори участниците в констелацията да не знаят детайлите за реалната ситуация и когато хората влязат в позициите, полето само ги избутва насам-натам според където трябва да бъде правилния ред. При което се получава разкриване на дисфункционалността на системата – ако бабата е била изнасилена и това е било крито в тайна, то може да излезе и да се намести по време на констелация. С проблема на бабата, за което никой в семейството не говори, се получава вакуум. Природата не търпи вакуум – така че някой от семейната система го запълва. По време на констелация с преподреждането на системата внучката не просто разбира верния ред с главата си, а енергията на бабата изпълва пространството, там, където й е мястото й според небесния – да го наречем така – ред. От своя страна енергията на внучката вече няма нужда да работи вместо бабата и се освобождава за действие на ниво внучка- където тя си принадлежи. И за капак – дори не е нужно внучката да знае, че баба й е изнасилена, възможно е да се работи пространствено и без да се наименоват героите и проблемите.
Аз – дотук, свободни асоциации. За повече – някой по-начетен или напреднал.