приятел джайнист твърди, че една сериозна традиция базисно ще стъпи на интензивно декондициониране. всъщност, това ми се вижда дотолкова съществено, че понякога се питам 'нужно ли е и нещо друго'... и в този дух, ако бях Архитекта бих си поиграла да вкарам в извадка подобна програма, ей така - само за да видя какво ще се промени.

защо го казвам ли, защото тук-там виждам интензивна практика, независимо дали е на килимчето или на пазара, някакви резултати от всички тези усилия, самооценени като позитивни, но въпреки всичко неразделно движение със стари обсесии, та дори и наситеното им подхранване, разбира се отново недооценено в графа невинност. Ошо, вероятно, би им казал 'същите стари игри на ума'. може би само с малко по-класов реквизит, 'щото нали устремено се носим нагоре, при това на ролкови кънки. някаква софтуерна грешка има в нашта възприятийно-интерпретативна система (:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите