|
Тема |
Споделяне от ребалансираща сесия [re: inti] |
|
Автор |
Mиpo () |
|
Публикувано | 16.05.08 15:26 |
|
|
Благодаря ти, че ме запозна с тази жена и ще споделя накратко впечатленията ми от една сесия по ребаласиране върху мен.
Без да влизам в подробности (с много от които не съм и запознат), ребалансирането представлява мехнаично въздействие (натискане и прочие) на различни специфични точки и области по тялото с цел да се насочи вниманието на обекта на ребалансиране към тях и да ги "съживи". Външно може да изглежда като масаж, но е доста различно, защото ребалансирваният човек участва в процеса като се стреми да диша в зоната на контакт и да приема/отпуска под натискането.
Една сесия продължава около час и половина (на фона на приятна релаксираща музика) и включва буквално стотици въздействия почти по цялото тяло като съвсем физически погледнато натсиканията са достатъчно силни и на места могат да граничат с болка. Впрочем, на другия ден имах усещането по тялото подобно след няколкочасови яки бутащи ръце. Мога да го опрелича на микро мускулни трески вследствие от включванията на въпросните мускули, които обикновенно са неосъзнати или не (съзнателно) използвани.
Преди сесията водещият изследва визулано тялото на водения, който е по слип само, и преценява в кои зони да се насочи.
Моето главно усещане след сесията, което междувпрочем ми го каза и водещата, е колко значително ми се промени стойката (и структората й) след една сесия само. Поне аз усетих ясно как горната част на торса (гърди, ключици, рамене...) ми бяха станали много по-активни и съживени и "дърпаха" на горе. Което пък променя не само стойката, но и пасивната циркулация на енергията (забавно ми беше да наблюдавам последното).
Дадох си и сметка как покрай тай-чи и разни даоски практики, където не се диша с гърдите само (а кормено) и където раменете трябва да е отпуснати, съм бил занемерил от гледна точка на внимание и упражнения разни области на тази горна част на торса. Които пък вследствие на ребалансинга просто се изпълниха и "съживиха".
Веднага след сесията медитирах на това ново усещане за тялото ми (което не че ми беше непознато, но беше напоследък недостатъчно използвано - сетих се примерно, че не бях правил ключично дишане от поне 15г) и "запомних" това усещане. И в следващите дни в произволни ежедневни ситуации си спомнях за него и влизах пак там, което също е интересно като усещане.
Въобще, заслужава си човек да пробва нови методи, които могат да вкарат повече будност в него.
Отделно ребалансигът особождава чувства и/или активизира определени емоционални и други състояния блокирани в различни части на тялото. Но аз поне не забелязах такива неща. Просто усетих тялото си по-отворено, по-"обширно" и го усещах повече в дълбочина.
|
| |
|
|
|