|
|
| Тема |
 Христос, смирение и разбиране [re: konopr] |
|
| Автор |
Mиpo () |
|
| Публикувано | 30.04.08 00:08 |
|
|
|
Човек може да си създаде символ или идеал за нещо от всичко. И даже колкото по-малко познава обекта на символа, толкова е по-лесно. Всъщност, въпросният обект въобще не е важен в случая, а същественото е този, който си го създава и че има нужда от такъв. За теб Христос е символ на абсолютното смирение и честност (впрочем, не знам да има нещо абсолютно ). За други сигурно такъв или подобен е бил Ленин, Г. Димитров, Буда, баба му или някой друг.
В края на краищата няма лошо да си създаваш символи, но защо после питаш за реалностите? А реалностите за Исус Христос са толкова малко известни за тези, които са го направили символ... Както знаеш евангелията, от които се черпи вдъхновението, са записани чак един век след разпъването на Христос – време достатъчно за да се изкриви и най-достоверна информация. Няколкото му ученика, които са ги били разказвали в началото, и в най-добрия случай, надали са били наясно с целия живот на Христос, който е далеч повече от няколко случки в последните 3 г. от земния му живот. Други евангелия като тези на Тома, Юда и прочие не са били канонизирани и приети от католическата или православна църква... Но най-важното е, че поне 99% от тези пишещи, преразказващи, канонизиращи и четящи не са наясно с духовните причини в дълбочина на случващото се ... Защото Библията в тази си форма е за масовата публика.
Да вземем все пак само евангелските приказки. Според тях не мога да кажа, че Христос е символ на абсолютното смирение. Пъди търговците от храма, "сърди" се на смокинята и въобще прави много активни неща... А дали е честен, откъде да знам... Виж също доколко християните уж следващи приказки Христос са станали смирени... Доста от тези, които са имали власт (за разлика от бедните, които са по default "смирени"), надали са следвали символа ти.
Но всичко това до тук са дребни подробности. От духовна гледна точка е важно как става СМИРЕНИЕТО и ПРИЕМАНЕТО. Едно е ако Христос има разбиране за ставащото в дадена ситуация и приемането й е естествено за него. Съвсем друго е, когато някой се опитва да имитира смирение и приемане "като Христос". След 10, 100 или 1000 такива имитирания то експлодира в обратна поска...Така, че за мен не е важно смирението/приемането, а РАЗБИРАНЕТО! Другото е естествено следствие.
П.П. Хм, а дали Христос е символ за разбиране...? На мен не ми е хрумвало това. Всъщност за разбирането НЕ са нужни символи...
| |
| |
| 
|
|
