|
В отговор на:
Автор: gandi1
Тема: Re: Познаваме ли се с Вас от някъде?
Достойнството е качество на вътрешното Аз.
То изобщо няма отношение към другите хора,
а още повече да е различно към всеки човек.
То е лично качество!
В отговор на:
Автор: gandi1
Тема: Re: Познаваме ли се с Вас от някъде?
Става дума за универсални духовни цености, които не зависят нито от образованието, нито от социалното положение.
В "Записки от мъртвия дом" Достоевски обрисува образа на един криминален престъпник с доживотна присъда, от достойното поведение на който самият той изпада в благоговеене.
И Волтер е ругаел и е обичал да се заяжда, но никога не се е принизявал до нивото на простолюдието; правил го е по красив и достоен начин!
Това е една от най големите пропуски на западните философи, особено в миналото пък и днес също, едно от най големите неразбирания на източните философии.
За какво става дума? Западните философи са възпитани в духа на християнството, което в продължение на хиляди години е промивало ума на хората. Те смятат че има различни видове качества, които са предварително определени от Бог като добри, положителни, правилни, необходими и т.н. Те смятат че тези качества са едва ли не заложени още при рождението на човек. Дори доста извратени християнски философи вярват че някой хора се раждат едва ли не с ДЯВОЛСКИ КАЧЕСТВА на душата, докато други се раждат едва ли не светии.
Тези философи смятат, че добрите качества са предварително определени дефинирани от Бог, така да се каже, и те са валидни за всички времена, за всички култури, за всички народи. Те ги абсолютизират, правят ги на догми, без дори да се замислят за това дали са прави или не. Нещо повече, те се опитват да разберат източните философии, като прилагат този западен принцип и разбиране за етика и морал. И разбира се осакатяват и изопачават източните философии, като пропускат да разберат тяхната същност.
Ето в случая с Ганди1, цитирам:
В отговор на:
Автор: gandi1
Тема: Re: Познаваме ли се с Вас от някъде?
Духовните ценности не се определят от философите, нито от източните, нито от западните, нито от религиозните представи.
Определят се от самият “Аз”.
Объркал си се.
Философите и религиите само ги рефлектират.
АЗ-ът тоест Атман не определя абсолютно нищо в източната философия. Атман е свободен от всякакви качества. Атман това е Чисто Съзнание. В момента в който той започне да притежава някой качество, например „достойнство” той вече не е Атман, а модифицирано, обусловено съзнание. Тоест превръща се в Персона, в Личност. Личността притежава качества, безличният Атман е свободен от качества. Без да се разбира този принцип, не е възможно да се разбере изобщо източната философия.
Нека първо да запитаме господин Ганди1 какво е това достойнство? Какво той разбира под достойнство? Кои са тези „духовни ценности” които не се определят от философите а се определяли от АЗ-а?
По моето разбиране достойнство се нарича това качество на човек, с което той се придържа към останалите добродетели които СА ПРИЕТИ от дадено общество, в даден момент! Във всеки един момент, всяко едно общество има приет морално етичен кодекс, писани и неписани закони, които управляват и коригират действията на отделната личност, член на това общество. Когато отделната личност спазва тези закони, тогава това се нарича „достойнство”.
От тук се вижда, че за различните общества, има различни видове „достойнство”. За мюсюлманското общество е съвсем в реда на нещата, да кажеш на жена си три пъти по ред „АЗ се развеждам с теб” и с това развода е свършен. След това може да кажеш на комшиите да дойдат да ти помогнат да я утрепеш с камъни. Идват хората, и най достойно започват да хвърлят камъни по жената, докато спре да шава. Това е достойна работа.
В други общества пък е достойно да изядеш на противника сърцето, джигера, далака, и един господ знае още кои части. Опичаш го значи противника на огъня и го изяждаш с достойнство.
В християнското общество преди години са горили вещиците, хванат някой нещастник, обявят го за дявол и го изгарят жив. Съвсем достойна работа е било да хвърлиш някой наръч дърва в огъня за да се опече по бърже човека.
Онова което е прието за достойнство днес в нашето така наречено цивилизовано общестово, утре ще бъде обявено за варварска работа.
Всички тези качества, всички тези морални правила и норми произлизат от обществото, от общественият строй, от хората. Произлизат от разни мъдреци, шамани, философи, политици, и т.н. и т.н.
НО ТЕ НЕ ПРОИЗЛИЗАТ ОТ АТМАН!!!
Това е важното да се разбере. Чистото Съзнание е нещо напълно свободно от морално етичен товар, от морално етични предразсъдъци. Всички тези качества са нужни за да може да се организира едно общество, за да може да има регулация на различните членове на това общество, да могат да бъдат контролирани и по този начин обществото да може да съществува.
Сега много е важно да се разбере. Аз не отричам нуждата на морално етични норми за поведение. Онова което казвам, е че тези норми не произлизат от Атман. Не са нужни на АТМАН. Когато се приписват на Атман някакви качества, тогава човек който практикува йога, ще се опитва да постигне тази качества, за да стане йога. Това е абсолютно неправилно. В момента в който се опитваме да постигнем някакви качества на характера, на душата и т.н. в същият този момент, цялата йога практика отива на вятъра. Човек трябва да трансцедентира, да отиде отвъд всякакво качество, отвъд всяка идентификация за да постигне ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ! Само тогава може да има йога.
Когато един такъв йогин е постигнал такава чистота на съзнанието, той може да разбере мюсюлманите и да се държи като мюсюлманин в тяхното общество, да разбере християните в християнското общество и да се държи като тях и т.н. И в същото време да види кои са недостатъците в тези общества и да се опита да ги коригира. Нещо повече, единствено такъв йогин може да види тези недостатъци. Никой друг. Един християнин може да види недостатъците на мюсюлманското общество. Едни мюсюлманин може да види недостатъците в християнското общество. Но те не мога да видят недостатъците в техните собствени общества, защото са се идентифицирали с тях, защото ги смятат за част от АЗ-а, за част от душата.
Какъв е крайният урок от този постинг? Качествата и добродетелите са присъщи на обусловеното съзнание, на отделната личност на отделната персона. Те са нужни за да може тази личност да живее в дадено общество. Тези добродетели не са дадени нито от бог, нито от провидение, нито са заложени по някакъв магически и мистериозен начин в „душата на човек”. Те се изградени от обществото, за целите на обществото. Притежаването на добродетели е важно за да се живее в обществото и да се поддържа здраво общесво.
Атман или истинското АЗ няма качества, няма добродетели. Йогинът не трябва да се стреми да изгражда добродетели, с цел да постигне себепознание. Точно обратното, той трябва да отиде отвъд всяка добродетел, отвъд всяко качество, за да постигне това ЧИСТО СЪЗНАНИЕ! Това не означава че йогинът трябва да спре да спазва добродетелите на дадено общество. Той трябва да се съобразява с тях, но да стои НАД ТЯХ. Той трябва да вижда тяхната необходимост, тяхното приложение в обществото, тяхната полза и тяхната вреда. Трябва да ги използва и развива, но не и да се отъждествява с тях и да ги абсолютизира. Липсата на добродетели, свободата от добродетели е важна за да се практикува йога, да се постигне АБСОЛЮТНА ОБЕКТИВНОСТ!
До толкова до колкото притежаването на добродетели помага на човек да живее в дадено общество с по голяма лекота и по безконфликтно, до толкова е важно за йогинът да ги притежава и да ги спазва. Но за да може да се постигне просветление, не е нужно да се притежават добродетели!
|
Урок за gandi1 - ДОБРОДЕТЕЛИТЕ!!!
