Цялото, болестите и ние / Религия и мистика / Ошо

Здравей Тоше,

Съгласен съм принципно с това, което казваш, но ще направя няколко уточнения. Физическата същност при различните хора може да има много различни "корени", т.е. пре-обусловеност. И връзките й с другите същности на човек да имат също така своята специфичност. Т.е. в определени случи, това което се отдава лесно или без усилие на едни от нас, е доста по-различно за други.

И за това именно не всичко е универсално и не всички методи действат еднакво при всички хора. Въобще, на някои хора нещо име "дадено" от Цялото/Силите и те смятат погрешно, че това е тяхно дело или пък е благодарение само на техния метод.

За тези които биха ме разбрали погрешно, уточнявам, че не казвам, че човек не трябва да опитва да бъде позитивен и да не опитва най-различни методи. Напротив! Но по-важното е да НАУЧИ, какво му "казва" Цялото с дадена болест или проблем... Какво трябва да научи покрай нея... Хм, понякога една болест/проблем може да са особено полезни...

В горният контекст, има хора които са изключителни чувствителни и "ловят" разни болести много лесно. А пък други са доста нечувствителни и не само към болестите. Същото се отнася и за взаимоотношенията между духа, ума, чувствата и тялото у човек... Някой са изцяло тяло, други пък са твърде много фиксирани в по-ефирните същности... Въобще, балансът не винаги е очевиден.

Друго, човек през живота си минава през различни цикли. В едни е по един начин (вкл.и за конвенционалните болести), но след 10-20-30 г нещата може да се обърнат точно наопаки. Никога не трябва да се казва, че нещо е невъзможно или че няма да ни се случи. Поне аз, когато съм си правил такива експерименти, Цялото бързо ми е показвало, кой командва парада.

За всичко казано по-горе ми идват на ум като пример много десетки хора, които познавам. И мога да те уверя, че има толкова много специфични неща у почти всеки от нас (ако не е за болести, то ще за нещо друго). Но другите, понеже не нямата тази "странност" или понеже не я разбират, я игнорират...

И последно, както казва Хан Омуртаг, човек дори и добре да живее (ще добавя и да е в чудесно здраве), пак умира. И най-важното е да разбере защо въобще е живял...Дали е познал себе си ... Пък и с какво е променил и обогатил света...