Аз също съм си забранявала неща от сорта, въздържала съм се, вътре в мен са се вихрели бури и урагани............минала съм го това и.......не съвсем още.
Когато този процес на лутане между крайности като-духовно /физическо монашество и духовно/физическо куртизанство, та когато този процес се проточи твърде дълго и знаеш, че се бориш срещу нещо , което е в твоята природа и няма смисъл от живот в страдание, самобичуване, самосъжаление.......тогава разбираш , че нещата са прости и когато дойдат при нас, просто трябва да се отдадем без въпроси, отговори и философски дискусии.
Радвам се, че непознатото в мен привлече дефлориращия или дефлориращите, които могат да бъдат всички хора, с които споделям, разговарям, споря, мразя и обичам. Всички хора около мен играят тази роля, защото точно те бъркат, ровят и отключват тъмното, дълбоко нагнетяваното в съзнанието , това което никога не бих искала да извадя на показ пред всички.С Ведрост говорихме точно за тези хора, които играят лошите роли в нашия живот, че трябва да им бъдем благодарни за грешките , които са ни предизвикали да направим.Тази мисъл, някой в дира я е казал.
Никога нищо не се губи в природата , нали?
По-хубаво е сливането от разделянето.
|