|
Човек се страхува от смъртта - защо? Да не би да знаеш, че смъртта е нещо лошо? Как можеш да разбереш, без да умреш? Да не би да знаеш, че смъртта ще е нещо по-лошо от живота? Как можеш да знаеш. Може да е по-добра от живота. Защо се страхуваш от смъртта, без да я познаваш? Как може човек да се страхува от непознатото? Изглежда невъзможно. Можеш да се страхуваш само от познатото. Как можеш да се страхуваш от неизвестното, непознатото, което изобщо не познаваш? Не, ти не се страхуваш от смъртта. Неправилно си насочил своя страх към смъртта. В действителност се страхуваш от смъртта, защото не си бил способен да живееш - страхът е свързан с неизживения живот. Страхуваш се, че не си могъл да живееш, да обичаш, а смъртта се приближава, с което всичко ще приключи. Теб вече няма да те има и няма да можеш да обичаш.
Ти си като дърво, което не е цъфтяло, а дървосекачът пристига. Дървото се страхува, като не знае какво ще се случи. Страхът не идва от смъртта, страхът идва от нещо, което не се е случило. Дървото добре знае, че не са се появили плодове, че не са се появили цветове, че не е разцъфтяло. Дървото все още не е познало пролетта, не е танцувало с ветровете, не е обичало, не е живяло. Този неизживян живот поражда страха... а секачът се приближава. Секачът ще дойде и няма да има бъдеще. Смъртта означава липса на бъдеще. Миналото си е отишло, а бъдеще няма - а настоящето е толкова тясно. Страхът те завладява, ти трепериш.
Страхът винаги е резултат от неизживяното. Ако живееш тотално, няма да се страхуваш от нищо. Ако смъртта ми дойде точно сега, аз съм готов. Аз съм живял. Всичко е завършено, нищо незавършено не е останало. Смъртта не може да разруши. Ако нещо е незавършено, тогава бих искал смъртта да почака малко, но всичко е завършено. Тази сутрин съм се изкъпал. Говорил съм ти, каквото трябваше да стане, е станало. Напълно съм готов. Ако смъртта дойде, аз съм готов, няма дори да хвърля поглед назад, защото няма нищо за гледане, всичко е завършено. Когато едно нещо е завършено, ти си освободен от него. При наистина изживеният живот - човек се освобождава от него. Ако животът е неизживян - ти никога не можеш да се освободиш от него. Можеш да отидеш в пещерите, в Хималаите, в Тибет - можеш да отидеш навсякъде, но никога няма да бъдеш свободен и страхът ще е постоянен твой спътник.
Страхът и свободата не могат да съществуват заедно. Когато дойде свободата - а свободата идва, само когато си живял, цъфтял, всяко нещо е завършено и приключено -тогава за какво да копнееш да живееш по-дълго? Не е нужен дори и един миг. Тогава страхът изчезва.
Бъди смел и не бягай от нищо. Където и да те заведе вътрешният ти живот, отивай! Да не те е грижа, къде те води. Понякога ще те отклонява от правия път, знам, но и лутането също е част от живота. Никой не може винаги да е прав и хората, които се опитват винаги да бъдат прави, умират като почти пълни неудачници. Не се тревожи, че можеш да се луташ, ако животът те накара да се отклониш, върви! Върви, изпълнен с щастие! Енергията, която те е отклонила, ще те върне обратно. Това отклонение може би е част от финалния етап на развитието.
Това показва моя опит: накрая човек разбира, че всичко си пасва едно на друго. Всичко, което си правил, добро и лошо, правилно и неправилно, нравствено и безнравствено каквото и да си правил, накрая човек открива, че животът е наистина прекрасен, всичко си подхожда. Ако погледнеш назад, няма да искаш да промениш нищо, защото ако промениш дори и част, тогава би се променило и цялото.
Това представлява приемането. Това означава индуисткото отношението към съдбата или мюсюлманското отношение към късмета. Отношението е много просто, то е следното: каквото и да се случи, приеми го като част от съдбата си. Потопи се в него. Не се дърпай.
Ако трябва да грешиш, греши - но греши тотално. Ако трябва да падаш, падай, но падай тотално - като пиян, изцяло. Не се съпротивлявай, защото тогава ще пропуснеш. Ако трябва да живееш в мрак, живей в мрак - но щастливо и радостно. Защо да страдаш?
Разбира се, че когато някой преминава през ада, това е много трудно. Знам. Защото развитието е трудно. Когато някой преминава през проблем, през някакъв сърцераздирателен проблем, през криза, на човек му се иска да избяга; да не се изправи срещу него; да бъде страхливец. Но по този начин ще пропуснеш нещо, което е щяло да се превърне в част от финалното цяло, от финалната хармония. Ако си живял тотално... не поставям никакви условия. Казвам, да живееш без условия. Ако вътрешният ти глас ти казва да медитираш, медитирай. Ако вътрешният ти глас ти казва да пиеш, тогава пий и стани пияница. Но бъди тотален, защото само чрез тоталността, човек може да отиде отвъд. Само чрез тоталността човек бива трансформиран, защото само чрез тоталността човек разбира, какво прави.
Хората идват при мен и ми казват, че в тях има страхотно много гняв, а те биха искали той да изчезне. Имат прекалено много от него и са страдали достатъчно заради него. Целият им живот е изпълнен със страдание. И те се разкайват много, когато се ядосат, се разкайват. Отново и отново се опитват да не се ядосват, решават да не се ядосват, влагат цялата си воля в това, но след няколко часа забравят всичко. Отново се случва нещо, възниква ситуация и те се ядосват. Какво да правят?
Казвам им: Не се разкайвайте. Започнете оттук. Не се разкайвай, това е най-малкото, което можеш да направиш. Ядосай се, ядосай се тотално и не се разкайвай. И не съжалявай за това. Ядосал си се, приеми факта, че си човек с гневна натура. О'кей. Бъди тотално ядосан. Защото разкаянието не ти позволява да си тотално ядосан, нещо си сдържал. Тази част, която остава отвътре и не си я изразил, се превръща в отрова, в раково образование. Тя ще оцвети целия ти живот, всичкия ти живот. Ядосвай се и когато си ядосан, нека явлението бъде такова, че да можеш да кажеш: "Аз съм гневът, а не просто съм ядосан." Не е останал никой извън това, който да гледа - ти целият си гняв. То ще се превърне в огън, в адски огън.
Ще бъде голямо страдание, но така трябва да бъде. Може да стане така, че ако наистина си в адския огън поне веднъж, ще бъдеш толкова буден по отношение на него, че няма да е нужно да взимаш решение срещу него. Самото преживяване ще е решило всичко - никога отново няма да се доближиш до него. Не че си дал обет за това, не че отиваш в църквата и се изповядваш, и се разкайваш... Хората започват да се наслаждават и на това; започват да се отдават и на разкаянието.
Слушах, че една жена дошла за седми път при отеца в църквата, за да му изповяда греховете си. Дори отецът бил леко изненадан, защото тя винаги изповядвала един и същи грях - че правила любов с мъж, за когото не била женена.
Отчето казало:
- Седем пъти ли извърши греха или само веднъж? Тя отговорила:
- Само веднъж. Той казал:
- Тогава защо продължаваш да идваш и да ми се изповядваш? Вече се изповяда седем пъти.
Тя казала:
- Обичам да говоря за това. Толкова е хубаво просто да си го мислиш. Дори и във въображението, докато се изповядваш на отчето...
Хората започват да се отдават на своето разкаяние, на своята изповед. Могат дори и да преувеличават - такова е моето усещане. "Изповеди"-те на свети Августин ми изглеждат като преувеличение; трябва да е прекалил. Самата идея да си извършил толкова много грехове, изглежда привлекателна. В Индия автобиографията на Ганди изглежда преувеличение. Той непрекъснато говори за своите грехове, като че ли им се наслаждава. Днес психолозите твърдят, че има хора, които преувеличават греховете си, защото на този фон се превръщат в големи светци Защото са се отказали не от някакви обикновени грехове, били са такива големи грешници, а сега са станали такива велики светци! Разстоянието е необятно и революцията е забележителна.
Само великият грешник може да бъде велик светец. Как може да бъде такъв един обикновен грешник? Пушиш цигари - да не би да си мислиш, че можеш да станеш св. Августин или Ганди, само защото някога си пушил или си се заглеждал по жени и в теб се е надигала похот, само заради това? Няма да ти свърши работа, това не е достатъчно материал. Не можеш да създадеш велик светец от малки грехове, трябва да си велик грешник.
Затова на хората, които пишат своите автобиографии, никога не трябва да се вярва. Трябва да съм изчел хиляди автобиографии, и такова е моето наблюдение, няма друг вид фантастика, която да е по-фантастична. Автобиографията е най-голямата фантастика. Всички автобиографии са измислици. Човек или непрекъснато величае себе си, или непрекъснато се осъжда, но и двата подхода са неправилни, защото и при двата начина, човек се превръща в нещо необикновено. Егото не може да бъде удовлетворено от това просто да си обикновен.
Някой попитал Риндзай:
- Какво правиш? Каква е твоята практика, каква е твоята садхана?.
И той отговорил съвсем обикновено нещо - как можеш да направиш автобиография от това? Казал:
- Когато огладнея, ям, когато ми се доспи, лягам да спя, това е всичко.
Как можеш да направиш автобиография от това? Риндзай изобщо не приличал на велик светец. Що за светец е това?
След като Риндзай умрял, един негов ученик изнасял проповед в някакъв манастир. Някакъв човек, принадлежащ към противната секта, се изправил; той бил изпълнен със завист, защото толкова много хора се стекли да слушат
Станал и казал:
- Един въпрос, господине. Говорихте твърде много за своя Учител. Но истински Учител е моят. Той може да прави хиляди чудеса. Виждал съм го със собствените си очи: той стоеше на единия бряг на реката по време на сезона на дъждовете, реката беше придошла. На другия бряг стоеше ученик с бележник в ръка. На единия бряг моят Учител пишеше с молив, а написаното се появяваше в бележника на ученика на другия бряг на реката. Можете ли да кажете нещо за своя Учител, какви чудеса може да прави?
Ученикът казал:
- Знам само за едно чудо, което моят Учител правеше - всеки ден, всяка минута.
В цялата зала настъпила мъртва тишина. Хората се изпълнили с любопитство: какво чудо е правел Риндзай? Ученикът казал:
- Когато огладнееше, той се хранеше, а когато му се доспиваше, спеше. Това е единственото чудо, което правеше.
Може и да не мислиш, че това е чудо, но то е. Това е много дълбок феномен. Това означава да си напълно естествен. Ти почти винаги се бориш. Когато огладнееш, не се храниш, защото трябва да свършиш хиляда и едно други неща; когато не си гладен, се храниш, защото е дошло времето за хранене. Когато ти се доспи, не го правиш, защото има танци, на които си струва да отидеш или филм, който искаш да изгледаш. Когато ти се спи, ти гледаш филм. Когато не ти се спи, защото филмът те е развълнувал прекалено много, тогава се опитваш да заспиш и ти се налага да взимаш успокоителни.
Да си неестествен се е превърнало в твоя естествен живот. Разбира се, че да си естествен, е истинско чудо, най-великото чудо: просто да се наслаждаваш на обикновените неща, храната, съня, пиенето, вятърът, който подухва... Да се радваш на обикновените неща, наслаждавайки им се, целият живот се превръща в празник.
Ерхард е прав. Той казва нещо от Лаодзъ: "Проблемите, които си се опитвал да решиш или си се примирил с тях, се разрешават в процеса на самия живот." Живей живота си, живей го в неговата тоталност, движи се във всичките му измерения - отдай се на всяко негово измерение, отдай се тотално и накрая ще разбереш, че всичко ти е помогнало. Всичко, казвам: дори и жена ти, която ти е създавала толкова неприятности, дори и това; дори и детето ти, което си обичал толкова много и което е умряло съвсем преждевременно, дори и това; дори и бизнесът, който се проваля и ти фалираш, да, дори и това. Всичко! Провал и успех, болка и удоволствие, правилно и неправилно, лутане и завръщане вкъщи - всичко помага.
От този хаос се ражда хармонията. Но човек трябва да го изживее тотално. Не казвам, че всеки достига до тази хармония. Не, това е възможност. Човек може да достигне, може и да не успее и тези, които не успяват са онези, които страшно много искат да я достигнат. Хората, които я постигат са хората, които не ги е много грижа за нейното постигане, те живеят момент за момент.
Тази окончателна хармония, това кресчендо, е кумулативен резултат. Радвай се, където и да се намираш, бъди благодарен, каквото и да притежаваш. Изпитвай дълбока благодарност - нека това е единствената ти молитва. Върви тотално натам, накъдето вървиш. Ако отиваш при проститутка, отивай тотално... а аз знам, че дори и при жена си не отиваш тотално. Ако пиеш вино, пий го тотално... а аз знам, че дори водата не пиеш тотално.
Този недовършен живот не може да се превърне в кресчендо; този живот, живян винаги частично, недовършено, не може да създаде хармония. Ще умреш в хаос - затова винаги умираш, страхувайки се от смъртта. А когато смъртта почука на вратата ти, ще трепериш - защото хармонията на живота все още не е постигната, а смъртта е дошла. Не си живял живота си, а смъртта е дошла. Все още си незавършен, всъщност не си роден, а смъртта е дошла. Целият се тресеш.
Човек, който е живял своя живот, който е изживял своя ден, винаги приема смъртта красиво, защото не е останало нищо, което да трябва да довърши или да направи. Направил е всичко, изживял е всичко и се е движил във всички посоки. Всичко, което животът е могъл да му предложи, той е натрупал в себе си. Събрал е меда на живота, сега е готов да умре. Не е останало нищо друго.
Знаеш ли, че за една лъжица мед пчелата трябва да кацне върху пет хиляди цветя - за една лъжица мед, пет хиляди цветя! А за половин килограм мед - учените са го измерили - пчелите трябва да изминат хиляди километри. Една лъжица мед и пет хиляди цветя! Една лъжица хармония и пет хиляди преживявания, хиляди и хиляди изживявания...
Запомни само едно нещо: където и да се намираш, бъди тотално там, иначе ще кацнеш на цветето и ще отлетиш без меда. Това е единственото нещастие, което може да се случи на човека, а то се случва почти с деветдесет и девет процента от хората. Толкова много бързаш - само си помисли за пчела, която толкова много бърза, че долита до цветето, но никога не каца върху него, защото много бърза да долети до следващото. Без да довърши, бърза към следващото, но когато достигне до него, нея я завладява копнежът да лети към друго. Посещава пет хиляди или пет милиона цветя, и се връща с празни ръце. Не бъди такъв тип пчела! Когато кацнеш върху някое цвете, наистина кацни върху него. Забрави за всички останали цветя на света - в този момент не съществуват други цветя. Стани пчела - бръмчи, наслаждавай се и се радвай на цветето. Бъди толкова тотален, колкото е възможно. Тогава събираш меда на живота и когато умреш, умираш в блаженство, в екстаз. Живял си. В сърцето ти няма оплаквания, никакво недоволство.
И ще ти кажа, че ако си изживял всички моменти в тяхната тоталност, осъзнато, в момента на смъртта, можеш да благословиш всичко - приятелите си и враговете си. Да, също и своите врагове, защото без тях, нямаше да успееш да достигнеш до това кресчендо. Те са част, част от мистериозния феномен, представляващ живота.
ОШО
|
ЗАЩО ЧОВЕК СЕ СТРАХУВА ОТ СМЪРТТА
