|
"Реакцията е от мислите, а отговорът е разбиране. Реакцията идва от миналото, отговорът винаги е в настоящето. Но обикновено ние реагираме – ние вече имаме всичко готово отвътре. Някой прави нещо и ние реагираме, като че ли бутон е бил натиснат. Някой ви обижда и вие се ядосвате – това се е случвало и преди и се е случвало по същия начин през цялото време. Станало е почти като бутон, някой го натиска, вие се ядосвате. Не се изчаква и за момент, нито един момент, в който да погледнете ситуацията – защото ситуацията може да е различна.
Човекът, който ви обижда, може да е прав. Той може просто да ви разкрива истина и заради това да се чувствате обидени. Или може да греши напълно, или да е просто отвратителен човек. Но трябва да погледнете човека – ако е прав, трябва да му благодарите, защото ви е показал нещо. Той е показал състрадание към вас, бил е приятелски настроен, носейки истина до сърцето ви. Може и да боли, но това не е по негова вина.
Или може би той е просто глупав, невеж. Не знаейки нищо за вас, той е изтърсил нещо. Тогава няма нужда да се ядосвате, той просто греши. Никой не се тревожи за нещо, което е напълно неверно. Освен ако няма някаква истина в него, вие никога не се дразните от него. Можете да му се смеете, на целия му абсурд. Това е нелепо.
Или просто човекът е отвратителен и това е начинът му на държане. Обижда всички. Така че не прави нищо към теб в частност, той просто е себе си – това е всичко. Затова всъщност нищо не е нужно да се прави. Той просто е такъв тип човек.
Някой обидил Буда. Неговият ученик Ананда го попитал, „"Аз се ядосвах много, а ти си замълча. Поне трябваше да ми разрешиш да кажа нещо. Щях да го поставя на място.”
Буда казал, ”Ти ме изненадваш. Първо той ме изненада, а сега ти ме изненадваш. Каквото и да казваше той, то е просто неуместно. То не е свързано с нас, така че защо да се въвличаме в това? Но ти ме изненадваш дори повече: ти си се раздразнил много, изглеждаш ядосан. Това е глупаво. Да се наказваш за нечия грешка е глупаво. Ти наказваш себе си. Успокой се. Няма нужда да се ядосваш – защото гневът е огън. Защо гориш собствената си душа? Ако е извършил някаква грешка, защо наказваш себе си? Глупаво е.” Но ние реагираме.
Чувал съм следното:
Един мъж казал на негов приятел, "За да се харесам на моята жена, аз съм отказал пушенето, пиенето и играенето на карти."
"Това би трябвало да я прави много щастлива”, казал приятелят му.
"Не, не я направи. Сега всеки път, когато започне да ми говори, не може да се сети какво да каже.”
Хората живеят механични, роботоподобни животи. Ако жена ти продължително ти е натяквала да спреш пушенето и ти си мислиш, че тя ще е щастлива, ако спреш, грешиш. Ако пушиш, тя е нещастна, а ако спреш да пушиш, тя ще е нещастна, защото тогава тя няма да намира повод да ти натяква.
Една жена ми каза, че не искала нейня съпруг да бъде перфектен. Аз запитах, „Защо?”. Тя каза, „Защото обичам да натяквавам.”. Ако съпругът е перфектен какво ще правиш? Просто ще бъдеш в недоумение.
Наблюдавайте себе си, наблюдавайте другите и вижте как се държат по механичен начин – несъзнателно, като сомнамбули, хора, ходещи насън.
Реакцията е на ума, отговорът – на не-ума."
Ошо
|
От реакция към отговор
