|
Понеже ми харесва начина ,по който представяш нещата т.е. те излизат дълбоко от теб самата,няма да се задълбавам.
Цитата, който ти бях сложила от Ошо – подписвам се с две ръце отдолу.
Не познавам живота на Ошо,нито искам да знам какъв човек е бил или как е живял,но е факт,че има разбиране за нещата от живота и ги обяснява много достъпно,затова ми харесва.Същото се отнася и за Лапин.
Независимо какво мисля аз, ти разгледай това твое желание дълбоко вътре в теб и се вслушай в нещата ставащи около теб, защото тази идея, може да е твоят път. Моето мнение е без абсолютно никакво значение, важното е да слушаш самата себе си.
Удари на болното място.Понеже отдавна ми е на сърце да ПРАВЯ нещо в социалната сфера,да участвам в реформата и ........може би това е един от начините.........не знам.Искам да споделя с тебе едно мое преживяване,което ме накара да се амбицирам в тази посока.Преди време работех като социален работник в една малка община ,която включваше много селца,в които живееха само възрастни хора,болшинството ,от които бяха останали сами/вдовци и вдовици/.Системата се опитваше да ме превърне в книжен плъх,но аз въпреки всичко посещавах около 65 от тези хора редовно и в зависимост от нуждите им.Първият път ,когато бях цапната от тази ми амбиция, беше при един смъртен случай на един от моите дядовци/аз така ги наричах ,защото всички бяха мои баби и дядовци/.Той беше починал в самота и незаинтересованост от неговите деца.Никой от съседите не се беше обадил,че този човек не се вясва навън.Беше стоял с дни вътре в къщата си ,която беше заключена отвътре.Когато имах време да отида да го видя ,да му обърна внимание ,разбрах,че нещо не е наред и извиках полиция ,за да разбие вратата и лекар ,за да констатира смъртта.Никой не заслужава да умре забравен и сам,без някой преди това да е пълнил резервоара на вниманието,от което всяко живо същество се нуждае.
Другият случай е с една моя баба,която беше на легло,не ставаше,не ядеше,беше станала като скелет,не реагираше на нашето присъствие...направо осезаемо усещах духа на смърт в стаята и ,но не защото беше болна,а защото НЕ искаше да живее.Синът и ,когато си тръгваше за града в неделя, я заключваше и оставяше кофа за изпражненията до леглото и.Когато я записаха при нас,започнах да я посещавам,но никой от колегите не искаше да идва с мен,защото цялата беше в изпражнения ,както и стаята.....миризмата беше нетърпима, а тя изглеждаше като от снимка от Освиенцим.Смених бельото на леглото ,доколкото можах очистих стаята,нея изкъпах,подрязах ноктите и ,които бяхо толкова големи,че бяха започнали да придобиват спираловидна форма,косата и беше сплъстена и нерешена с години сигурно.Но това беше нищо в сравнение с предизвикателството да се справя с духа и.Захранвах я всеки ден с мляко като бебе,извеждах я навън и и говорех.В началото не реагираше на мен,сякаш беше в някакъв друг свят.
Постепенно започнахме да разговаряме за цветята,за лозето,което имаше в двора и дори се усмихваше.А децата и?Обадих им се по телефона и ги заплаших,че като институция Дирекция "Социално подпомагане" може да оспорва прехвърлянето на жилището на тяхно име срещу гледане на майка им и че ще ги съдим за престъпна небрежност в грижите им за нея.Какъв беше ефекта?Синът и прекрати договора с нас т.е ние вече не можехме да се грижим за нея и тя почина след няколко седмици....
Може да звуча наивно,но аз никога няма да забравя тези хора и ако ми се отдаде възможност да работя ,за да попреча други възрастни хора да живеят последните си дни като скотове.........да ,ще го направя,а защо не и чрез НПО?
Дано не ти е доскучало,а и нямаше много общо с темата,но не се стърпях.
|
Re: А. Лапин "Любовь и секс" [re: _Lora]
