|
В отговор на:
..Можеш ли да прочетеш това, което ти пиша без никаква мисъл, без да търсиш факти, с които да ми докажеш, че нещо от това, което съм казала не е така, без дори да забелязваш думите... Да прочетеш това, което ти пиша, като чувство. Да няма нищо друго освен чувството. Ако успееш тогава вероятно ще разбереш, как аз подхождам към нещата...
Естествено, че мога да се опитам. Искам само да споделя нещо, което ми прави впечатление във вашите разговори - Цялото. Не зная какво точно имате предвид под тази дума, но независимо от това какво всеки влага в нея, то наистина у всеки човек има част от нещо по-голямо, което съществува обективно.
Когато обаче аз общувам с теб, аз общувам с теб, а не с Цялото. Ти имаш индивидуално съзнание, което изразява твоята индивидуалност и независимо дали човек ще има личност(ще има социална роля) или ще живее в тиха анонимност, то той ще запази винаги своята индивидуалност и винаги ще действа от позицията на тая малка частица от Цялото, която има в себе си.
Аз и ти не сме това Цяло. Ако бяхме, щяхме да сме мъртви и да сме част от него т.е. да нямаме индивидуални съзнания в индивидуална форма. Аз мога да усетя нечия енергия примерно, но това не означава, че усещам Цялото. Усещам конкретния човек. Ако всичко беше едно Цяло, без граници, тогава енергията, изтласкана от жизнените центрове нямаше да остава в рамките на човешкото енергийно яйце. Всъщност нямаше да има такова енергийно яйце, което отделя един човек от всичко останало. Друг е въпросът, че на този мехур от енергия постоянно му въздействат различни неща, част от които усещаме/интерпретираме като емоции.
А ето ти и едно наблюдение - за да има истинска емоция т.е. енергия изпратена от мен към теб, примерно, трябва да има пряк контакт, какъвто в нашето опосредствано от Интернет общуване няма. Емоцията, която ти усещаш, от написаното от мен, всъщност е твоя собствена реакция.
Ето и друга гледна точка: експерименталната психология е установила, че текстът предава под 10 % от информацията, която би трябвало да носи, като най-много са ощетени емоциите. Така човек реагира заучено, като следва определени маркери, които да му покажат каква емоция е искал да изрази авторът на текста.
Ето и още нещо - един много ясен пример, че чуждите емоции се филтрират и разбират от възприемащият ги - един и същи текст се чете на едни и същи хора в различни състояния - умора, жажда, глад, безсъние и от друга страна заситени, напоени, отпочинали, в тонус. Емоционалното възприемане е следвало точно физическото състояние на съответния човек. А ако прибавим към умората и раздразнение, представи си как ще възприемеш един казан от мен виц.
Мислех да обобщя накратко какво точно искам да кажа с горе написани неща, но нарочно ще ги оставя да ги осмислиш във 'суров' вид.
В отговор на:
..Можеш ли да прочетеш това, което ти пиша без никаква мисъл, без да търсиш факти, с които да ми докажеш, че нещо от това, което съм казала не е така, без дори да забелязваш думите... Да прочетеш това, което ти пиша, като чувство. Да няма нищо друго освен чувството. Ако успееш тогава вероятно ще разбереш, как аз подхождам към нещата...
Причината не е в теб. Към горните писаници прибави и това - за да върви по духовната пътека, един мъж освен от логиката, трябва да се откаже и от това да бъде прекалено достъпен. Понеже сме социално значими, за да развием своята Ин страна, ние трябва да се отдръпнем и да развием специално отношение към света:
"За един воин да бъде недосегаем означава, че той се докосва до света около себе си пестеливо. И най-вече, той съзнателно избягва да изтощава себе си и другите. Той не използва и не изцежда хората до капка, особено хората, които обича."
Аз не съм воин, но пък писането в подобен клуб, през маската на мо32 ми дава някои минимални предимства от цитираното горе.
За себе си съм установил, че за да усетя някой човек трябва да общувам с него на живо и то за по-дълъг период. Едва тогава мога да преценя какъв е. И пак не смея да го фиксирам с очакванията си. Ние сме флуидни, живи същества, способни на много повече от рамката, която са/сме ни/си поставили.
В отговор на:
Кой определя метода и кое действие е правилно?
Това което е казала Тайша за жените, в същата сила се отнася и за мъжете които само осъзнават и не действат, тях можеш да ги наричаш „неделни богове”
Действията и методите са изследвани и определени от хората преди нас, които са открили и систематизирали дадено учение. Прекалено много хора са умрели за да го има това, знание и аз го уважавам, защото когато човек залага живота си няма място за дребна суета т.е. мога да им вярвам, че са стигнали до правилните изводи и практики, които да вършат работа и на мен.
Мъжете, които осъзнават и не действат са отдавна известни - наричат се философи.
Извини ме, но на останалото ще отговоря по-късно, че ме чакат за практика.
___________
|
Re: А. Лапин "Любовь и секс" [re: _Lora]
