Лора ела обърни темата срещу мен да се видя!
Нали ти казах, че съм отворена към теб и те слушам. Щом това искаш...
(Ще ми е интересно да видя дали ще можеш да поемеш отговорността за тези твои думи, които водят до моя отговор.)
За концерта... Влагаш цялата си Любов... Ти, Силви, оперната певица, всички хората, които ще го направят възможен. Този концерт ще бъде като камъче и цопвайки в Реалността ще образува вълни в нея, ще я промени. Мислиш ли, че е възможно да я промени само „за добро”?
...Жена очарована от идеята за концерта го посещава и излиза от залата възхитена и изпълнена с Любов, но прави няколко крачки подхлъзва се, пада на тротоара и остава инвалид за цял живот. Баща отива да купи билети за концерта, „защото жената го тормози от седмици”, забавя се и закъснява да вземе сина си от училище. Детето си тръгва само и го блъска кола, вече го няма...
Това камъче цопнало в Реалността ще промени хиляди детайли, които ще доведат до промяната на още стотици хиляди детайли и ще я променят и в минуса и в плюса. Този свят е цяло от противоположности, ако създадеш силен натиск в плюса някъде ще има силен отзвук в минуса...
Вашето добро намерение ще се отрази на Реалността, но как ще се отрази?.... В състояние ли си да контролираш всички последици от този концерт, до най-дребните, за да си сигурен, че ще е дело на Любовта и ще е само „за добро”? А има една приказка, че „пътят към ада е покрит с добри намерения”....
Ако те е грижа за Света и искаш да го промениш, направи единственото нещо, което си в състояние да направиш (това важи за всички нас) и което зависи изцяло от теб – промени се/събуди се/осъзнай се, бъди съзнателен, бъди Свръхсъзнателен! Излез извън причинно-следствените връзки и това ще промени Света!
Тогава ще можеш да направиш нещо за него (Света). Сега колкото и добри намерения да имаш, когато ги осъществиш те ще се отразяват в Реалността и в плюса, и в минуса... И не си затваряй очите, не бягай от това, научи се да го приемаш.
Смяташ ли, че това свръх-могъщо същество Христос е вложило толкова усилия да се появи на Земята с надеждата, че като следствие ще се стигне до това да цитираш пасажи за него усилено в Дир-а!? Или е направил това усилие, за да ти даде възможността да се промениш...
Виж се как реагираш, прикриваш се отлично. Нека Мо ти обясни за прикриването, но ти си го изопачил и се прикриваш сам от себе си. Когато някой те бутне и те засегне, го заливаш с реки от думи и правиш драма достойна за шекспирова пиеса. Той ти е виновен, той е критик, ти само истината казваш, но никой не те разбира и т.н. А истината изглежда така – някой (нещо) те бута и вместо да се разтвориш, да станеш мъгла, да пропуснеш бутането, натиска да потъне и премине свободно през теб, и да се смееш до забрава, ти се втвърдяваш и се ядосваш, заканваш, удряш, цупиш... Да се разтвориш, да станеш мъгла означава да се приемеш, да размиеш границите в теб сложени от разни задръжки и представи. Означава вниманието ти да е в твоят Център, а не във някаква „истина”, която защитаваш... Нека Мирослав ти обясни за бутането.
При мен номерата ти не минават, не ме е страх от реките думи и шамарите, а драмата определено ме забавлява. Забележи от колко време те бутам с „малкия” и вместо да се разтвориш и да се смееш с глас, ти ми ръмжиш насреща: „виж на каква глупост си се качила, като ме виждаш малък”... Нещо се закача за теб, втвърдяваш се, а когато си твърд и те бутна много лесно падаш/криеш се – твърдиш, че не си ми прочел постинга, но пък на всичко, което съм писала в него си ми отговорил. Не ми отговаряш там, където съм ти писала, а в съвсем друга тема, като ме наставляваш да съм слушала Мирослав...
И там ще ти отговоря.
А да, и като децата: „Хайде да си играем на: „Какво е ЦЕРН?”, но по моите правила! Който не е с мен е против мен!”
Огледай се
Прегръщам те
|