Зсравей, честита нова година. сори че пиша с такова закъснение обаче на 2 пъти до сега ме прецакваха обстоятелствата и моите немалки писания, които се опитвах да изпратя, отиваха подяволите.
радвам се че ти е приятно да си говорим, на мен също. А ти какво имаш в предвид под естествен, да не би да е обратното на изкуствен?
То е нещо съвсем естествено и просто се случва...
Да права си, ако още няколко пъти се осъзная сигурно ще го науча, като карането на колело, научава се с каране, после нито знаеш как става, нито ти трябва да знаеш, просто сядаш и караш, тука обаче трябва да се науча и как да седна на колелото и с какво да седна
А при теб как най-често се случва,спрямо усещането ти за началото на съня, усещаш че започваш да сънуваш и влизаш в съня осъзната или просто си сънуваш и изведнъж се осъзнаваш?
сънуването определено ми е интересно, най-често се нарежда на 3то или 2ро място в класацията на интерсните за мен неща, понякога е на 1во.
За външните стимули и медитативните техники
Аз започнах да се занимавам с мед. техники преди да ми станат интересни психоделиците и винаги съм имал желание да се занимавам с тях, даже самите мед. техники направиха интересни за мен психоделичните. По едно време даже ми баха толкова интерсени, че понякога по време на сън ми се случваше да сънувам как се наяждам с ЛСД.
Даже смятам че занимаването с техниките с времето, превръща самия живот в медитация и най-обикновени неща от ежедневието без въбще да очакваш могат да се превърнат в мед. техника.
тези всичките неща понякога са наистина сложни за обяснение, защото понякога се губи границата, границата външен/вътрешен стимул, случайно/неслучайно и т.н. Когато виждаме как стимулите които разглеждаме като външни са ни били предоставени отвън, можем да ги усетим и тях като външни
примерно, пътувам си в рейса и случайно се сещам да се загледам какво всъщност се случва в момента и навлизам в медитация, а как съм се сетил да го направя точно в този момент, си нямам на идея.
когато започна да се връщам, да изплувам обратно голяма част от тази информация се губи, не успявам да я изнеса на повърхността...
Под възсействието на психоделиците, се измсетва гледната точка и това те кара да обърнеш, внимание на неподозорани детайли и най впечатляващите неща обикновенно не се губят, поне при мен е така, винаги съм излизал с нещо ново.
По време на трипа често има яснота по всички въпроси, но просто се усеща как в един момент яснотата е излишно голяма и това може би е причина по-късно тя да се губи. Ошо е казал, че умът запомня важните неща.
защо се получават дупките, какъв е сценарият
Това какъв е сценарият, обикновено е моментна интерпретация.
дупките според мен се създават когато ги търсим, например когато си викаме, че сме изпуснали какво е станало между 2 кадъра, примерно си викаме "аз съм спал/а 5 часа, какво е станало през това време?" и търсенето образува дупка и това може да доведе до появата на нови кадри между изходните 2 кадъра.
а може просто да се опитаме да усетим как съществуването на изпуснатото е илюзия и тогава дупките няма да съсществуват, важното е усещането за скока
да усещам себе си като 3ма човека едновременно...
това понякога е резултат от сливанията, примерно насочваш си вниманието към хората с които си и виждаш как това което те казват е изцяло свързано с твоите очаквания, мисли и други действия, тази случка е един пример за нещо което ме е впечатлило силно по време на трипа и после усешането е останало и след излизане от пътешествието.
Аз най-често необръщам внимание на лошото настроение, като спра да мисля, тогава остава самото усешане за лошо настроение и така се вкарва под изпепеляващата лупа и бива изгорено иначе в някои случаи лошото настроение просто изчезва в един момнет от само себе си
|