И аз имам поглез по въпроса, и от двете гледни точки:
Не е причината морала, който ги е крепял, а наистина любовта. Сега хората просто не могат да обичат истински. Затова бързо се женат, без любов, а по харесване, някакъв физически и емоционален гъдел, който смятат за любов, а също и по доста прозаични причини - материални; защото жената забременяла; защото "вече ми е време" да не остане стар ерген/мома и самотен и т.н. Затова и разводите са повече. А друга причина разводите да са повече е вече по-разкрепостеното мислене за тов, като гледаш че всички се развеждат и т.н.
Да, хората не намират подходящия човек, защото търсят някакъв свой идеал да отговаря на егоистичните им стремежи /аз да съм добре/

За семейство трябва не само любов, а и зрели хора, с разум.
А любовта е духовна връзка, да чувстваш, че с този човек си свързан за цял живот /а подписването на брак ще е формалност, но необходима все пак/..

От една страна виеждам тая нагласа, но от друга пък виждам примири на хора, които имат много хубав брак, и след кодини не са си повишили тон дори. Брака е семейно огнище, дом и топлина. Това сначи двамата да градите свое общо бъдеще. Това не значи, че няма да има търкания, но характерите се дооформят и се изглаждав "в движение", всеки се учи от другия и взаимно се опознават и учат непрекъснато.
Така ги виждам нещата аз.
И от двете категории ги има, но втората винаги е била по-малобройна.