Здрасти Даяна,
Какво ще кажеш за следния вариант:
Отделяш много време, за да разбереш истината за собствената си глупост. Научаваш се да я приемаш и да й се наслаждаваш. След това решаваш да отделиш време и да покажеш как можеш да пишеш глупаво и да се наслаждаваш докато го правиш. Според теб колко хора биха оценили или разбрали това? (говоря за себе си, да не вземеш да интерпретираш ).
Реших да ти обърна внимание на следното... Ведрост те интерпретира, но това си е нейния начин да ти обърне внимание. Ако не е била оценила това, което пишеш, просто нямаше да ти отговори (лично мнение). Взаимодействайки си с теб тя се вижда и търси отговори за неща, които нея я интересуват. И забележи, че си разговаря с теб, без да очаква да оцениш времето, което е отделила, за да ти отговори нито пък иска от теб нещо в замяна. Ти забеляза ли нейната всеотдайност в този миг?
Сам по себе си ти казваш истината, а страничните който не внимават ведна ще те изкарат че уж ще учиш някого
Коя истина? Казваш това, което според теб е истина, а това също е интерпретация, твоята интерпретация за нещата.
Ако „стоиш” в очакването, някой да оцени трудът ти, времето, което си отделила, за да кажеш истината, теб самата и доброто ти сърце, задължително ще бъдеш разочарована. Но ако в този момент пишеш/казваш нещо, защото така искаш да го направиш, без да те интересува кой какво разбира и кой какво оценява, ще можеш да се насладиш на правенето, без ни най-малко да те интересува реакцията на околните. Поемаш си отговорността за това, което си написала/казала в този момент и продължаваш потапяйки се изцяло и наслаждавайки се на тук и сега в следващия момент. Не можеш да контролираш следствието, това как някой ще приеме/не приеме или интерпретира написаното от теб, но можеш да контролираш това, което пишеш в момента като осъзнаваш, защо го правиш.
...Колкото по надълбоко влизаш в себе си, толкова по-често ти се случва да знаеш нещо без капка на съмнение. Получаваш информация директно от нещата около теб. И когато започне да ти се случва разбираш колко нелепо е да мислиш, че можеш да научиш някой на нещо или че теб някой може да те научи на нещо. Твоята Същност е Знание в чист вид. Ученето е интерпретация на ума. Всичките религиозни учения са начин да ти хванат вниманието и да го насочат към Същността ти, като малката част от хората, които са знаели какво правят, когато ги създават са били наясно, че само това могат да направят за нас.
Аз (моята Същност) Даяна, Съм Пътят и Истината И Живота.
Това е моята истина, а ти си напълно свободна да я интерпретираш и да не се съгласиш с нея.
ПП Имам приятелка, която страшно се ядосва, когато й напишат името Даяна а не Диана, но това си е нейната интерпретация в такава ситуация...
|