Влюбването е навлизането на "нещо" външно дълбоко в теб отвъд границата на познато ти (апропо, за това го наричаш неопределено "химии"). И понеже тази зона е още девствена, неосветена и неосъзната за теб, външното "нещо" (Свилен в случая), което пасва временно добре там, ти дава пълнота. Проблемът е само, че той рано или късно напуска зоната на здрача и ти осъзнаваш празнотата в теб, което именно ти причинява болка.

Така, че или забраняваш любовта, броиш до 99999 докато зарасне раната (входа на пещерата), слагаш кепенцата и ставаш като гореспоменатите лелки. Или вкарваш БУДНОСТ в тази пещера докато стане светло в нея... Вярно, че работата по електрифицирането й си е почти като тази по софийското метро, но виждаш, че метрото все пак стигна до Шератон и след някоя и друга година ще прекоси града. Щом едни нищо и никакви работници могат да го направят, ти би трябвало също да си способна. Още повече виждаш, че по-нагоре Инти ти е дала също чудесни съвети.

Най-важният принцип е не да концентрираш вниманието в "нещото", а в ТЕБ!! Приеми, "нещото" като един пътепоказалец на Цялото, който ти показва, къде и какво трябва да осъзнаеш в ТЕБ.

Въпросното осъзнаване има и друго още по-важно приложение. А именно, че свикваш да общуваш по принцип с различни Непознатости (не само влюбвания), които Цялото вкарва в теб през целия ти живот... И няма да те боли всеки път като при първа дефлорация... Даже с времето може да ти хареса този секс с Цялото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите