|
...Знаеш ли, днес беше един от онези дни, в които едно нещо повлича друго и се получава ефекта на лавината, а ти изнасилваш времето стремейки се да свършиш милион неща, за да овладееш положението... въпреки че ти е напълно ясно, че ще ти се върне тъпкано, виждайки как лавината набира скорост насреща...
Докато сядах да ти пиша си спомних как казваш, че когато си в лошо настроение, просто не му обръщаш внимание... Това определено ми помогна.
За Сънуването... напоследък твърде много внимание вкарано в ежедневието, твърде малко в Сънуването.
Но ето от последните две седмици:
Сънувам някакъв сън, дори не си спомням вече какво. В един момент се озовавам легнала на земята по очи, а лицето ми е в тревата. Осъзнавам, че сънувам и се събуждам. От една страна се появява напрежение, защото знам, че мога всеки момент да се събудя в кревата, от друга страна съм наясно, че ако не се успокоя, това автоматично ще ме събуди. Надигам се на лакти. Виждам в един кръг, само ръцете си и тревата пред лицето ми. Често се случва да е така. Ако не се успокоя, кръгът се стеснява и постепенно се затваря, става тъмно и се събуждам в кревата. За да го избегна започвам да си движа погледа в различни посоки. Нагоре, настрани, напред и пак нагоре. Това помага. Постепенно кръгът се разширява, докато в един момент вече виждам нормално. Спокойна съм. Изправям се. Всичко е толкова реално, както и в ежедневието. Сега се появяват два проблема. Първо – трябва да намеря един човек, с когото се търсим в Сънуването. Това е основната ми задача от известно време. Знам, че няма никакъв смисъл да мисля как да го открия, мисленето тук не върши работа. Трябва да създам чувството за този човек, след това да оставя чувството да ме води, като нишка, или миризма оставена във въздуха. Втори проблем – не харесвам мястото, на което се намирам. Изглежда, като някакво западнало предградие. Небето е сиво и мрачно и сякаш всеки момент ще завали. Стоя на голяма поляна. От дясно на десетина метра от мен има мръсен канал, а зад него някакви сиви и порутени сгради. От ляво и пред мен има шосе и други по-ниски сгради. В далечината по шосето виждам да се движат хора. Започвам да се притеснявам, застанала сама насред това поле, а онези хора приближават към мен и усещам, че това хич не ми харесва... Не знам за теб, но аз винаги летя в Сънуването (вероятно, от мързел ), това ми е станало рефлекс. Затова се изстрелвам нагоре. Движа се бързо като минавам над канала и над сградите. Започват да се редуват блокове, а след това къщи. Слизам по-надолу като се движа по-бавно по улиците между къщите, опитвайки се да намеря чувството, което Е човека, когото търся. Става тъмно. Улиците са празни не срещам никакви хора. Летя по-бавно. Една къща ми привлича вниманието. Приближавам се към нея. Някакъв шум. Обръщам се. Ръката ми минава през стената на къщата и цялата изтръпва. Чувам се да казвам: „По дяволите”. В същия момент от двора изкача някакъв човек. В тъмнината го виждам смътно. Движи се много бързо във въздуха и го чувам как казва: „Учи се!”. Блъска ме с двете си ръце в слънчевия сплит. Тялото ми буквално експлодира и се събуждам в кревата.
Имах още три подобни влизания, но при тях не се случи нищо интересно. Докато летях вниманието ми изтъня и се събуждах в кревата.
...От близо година и половина не съм ходила на едно място, което много харесвам и на което преди ходех много често. За последния месец ми се случи два пъти. Обикновено се осъзнавам на една поляна в основата на планина. Летя към нея. На един от хълмовете има нещо като храм... с размерите на малка планина. Погледнат от далеч прилича на пагода, но от близо си е естествено скално образование изградено от назъбени бели скални блокове. На върха има огромни пещери, които са като зали на... този храм. Влизам в една от пещерите. На фона на огромните й размери съм с големината на комар. Празно е и е безкрайно тихо... сякаш всичко спи, но без да съществува време, всичко е в очакване без да има очакване... всичко е живо, но е в покой... имало е време там... някога... преди цяла вечност... В пода на залите, в пръстта (чувствам ги, не ги виждам) има тела. Навсякъде. Формата им е човешка, но са бели и прозрачни и знам, че не са хора, поне не като мен. Легнали са на една страна с присвити колене сякаш са заспали, но не спят. Те са в същото очакване, без очакване... Страшно много харесвам енергията в тези пещери... Разхождам се летейки с часове в тях... Когато съм била там, преливам от енергия след като се върна в реалността.
...С теб си говорехме, че в Сънуването за мен всичко е чувство... Сънуваното тяло „няма ум”, мислиш с цялото си тяло, чувстваш мислите си, чувствата ти движат/променят нещата около теб, могат да правят форма... Мисълта/чувство задължително променя нещо. Дали ще накара сънуваното тяло да лети, да скача, да докосва, да се слее с нещо или ще промени мястото, на което си бил допреди няколко секунди чувството прави/създава, като е импулс/енергия от ЦЯЛОТО ТЯЛО.
Упражнявам се да създавам чувството за дадено място, след това да се издърпам към него... Ще ти дам пример:
Осъзнавам се в тъмна стая, обстановката ми е позната. Лежа в легло. До него има кръгла ниска масичка, а върху нея ваза. Въпреки тъмнината вниманието ми е погълнато от червено-черните нюанси на шарките върху вазата и ги виждам ясно. Оглеждам стаята. Чувствам се като котка: наблюдавам напълно будна обстановката, с интерес спокойно и в готовност (много приятно чувство ) Тялото ми вибрира от едни особени вълни, по което знам, че съм в Сънуването. Вниманието ми се насочва отново към масичката с вазата, но вазата я няма. На нейно място има запалена свещ. Постепенно усещам, че започвам да потъвам назад в мен си и свещта се отдалечава в един отвор, който се стеснява все повече и повече, осъзнавам се вкъщи, в кревата.
Концентрирам си вниманието напред в тъмнината, взирайки се в свещта, която вече е изчезнала. Предизвиквам вибрациите в тялото си като ги усещам в задната част на главата и после ги насочвам да слязат по врата, раменете, надолу по ръцете и тялото... Създавам в себе си чувството за стаята със свещта. Следвам това чувство. Усещам как се отделям от физическото си тяло и отново виждам в тъмнината свещта. Вниманието ми се хваща за нея и се изтеглям/връщам се в същата стая, в другото легло загледана в свещта на масата. Вниманието ми отслабва и кръгът пред очите ми се затваря. Вкъщи съм.
Интересуваше те дали съм имала проблеми с връщането в реалността. Не, никога не ми се е случвало да не мога или да ми е трудно да се върна. ...Имаше един период от около две години, в който по стечение на обстоятелствата вниманието ми в ежедневието беше минимално ангажирано. Почти непрекъснато спях, видя ли креват и съм заспала Влизах в Сънуването веднага след като заспя. Тогава ми беше интересно да изучавам как мога да управлявам летенето. Осъзнах, че летенето става, когато създам определено чувство в слънчевия сплит (част от чувството прилича на... когато спре рязко асансьора и има леко гадене/налягане в диафрагмата). Започвах, когато съм на земята. Създавам чувството и се издигам. На определена височина (примерно километър), тъй като всичко е ужасно истинско ме хващаше страх. Страха отслабваше чувството за летене и започвах да падам (много гадно усещане). В момента, в който се успокоях и се концентрирах върху летенето се стабилизирах и увисвах във въздуха. Можех създавайки различи усещания в това място, да се движа бързо или бавно, нагоре, настрани или да правя лупинги и т.н.
Обикновено съм доста крайна и затова до такава степен се бях пристрастила, че в един момент престанах да различавам Сънуването от ежедневието. Знаеш, че ако примерно си вървиш спокойно по улицата и нищо съществено не се случва просто няма начин да различиш едното от другото. Тогава си изградих навик да си гледам в краката, ако се носех на десетина сантиметра от пода значи бях в Сънуването Но проблеми да се върна не съм имала никога.
Като следствие на цялата тази интензивност усещането ми, че този свят е сън и че е реален толкова, колкото и световете, в които влизам в Сънуването, беше станало много силно и осезаемо. Какво е твоето усещане по въпроса?
Ти летиш ли? Не знам защо, но при мен в Сънуването почти винаги е или полумрак, или на свечеряване, при теб как е?
Интересува ме по какъв начин си задържаш вниманието, когато се осъзнаеш, че сънуваш?
При мен летенето върши добра работа. Друг начин е да използвам любопитството си, оглеждам се и търся нещо, което да ми е интересно и тогава вниманието ми се хваща от съответното нещо. По горе ти казах, че се търсим с един човек в Сънуването. В началото, когато започнахме имаше период, в който, когато се осъзная, и се сетя, че трябва да го търся и веднага се събуждах в кревата. Постепенно започнах да се изнервям и не знаех какво да направя, даже известно време престанах да Сънувам. След това при едно подобно влизане, в момента, в който се сетих, че трябва да го търся и усещайки, че вниманието ми се разпада, започнах да крещя с всичка сила, че искам да отида при този човек. Предполагам, че си наясно, че в Сънуването четеш нещата директно и говоренето просто е излишно, затова и дотогава не го бях правила. Шока от това да се чуя как викам беше толкова голям, че вниманието ми се стабилизира и останах будна. След това известен период от време при всяко влизане си крещях на воля в Сънуването, като лудите проглуших ушите на всичко живо там Така открих, че това е също много ефективен начин да си задържа вниманието и да остана будна.
Как влизаш в Сънуването и забелязал ли си разлика в усещането на сънуваното ти тяло, ако си на някое място тук на Земята, или някъде в друг свят?
При мен както ти писах горе единия начин е да се отвори в тъмнината, пред очите ми отвор, който се разширява и попадам на някакво място. Въпреки че ми се случвало често, да не правя нищо и само да гледам през дупката все едно гледам телевизия. Цветна е, но няма звук в тишина съм. Сменят се различни места без логика и ги виждам от различна перспектива. Ако се приближа до дупката, тя се разширява и влизам в мястото. Ако се отдалеча от нея, се стеснява и аз съм в тъмнината/тишината, и мога да наблюдавам през нея.
Друг начин е сънувайки някакъв обикновен сън, някакъв елемент от съня ми хваща вниманието и осъзнавам, че сънувам и вече стоя будна в Сънуването.
Този знам, че и ти го използваш, да влезеш веднага след като тялото ти заспи. Усещането прилича на гмуркане, все едно си поемаш въздух, потапяш се много надълбоко (в този момент има загуба на съзнание) и след това изплуваш поемайки си дълбоко въздух и си буден/осъзнат на някакво място.
...Преди време ми казаха една техника, която се оказа изключително ефективна при мен. Състои се в това: спираш вътрешният диалог, отпускаш се и си изтриваш с вниманието физическото тяло, все едно го изтриваш с гумичка и влизаш в Сънуването.
Друг начин да влезна е, като в тишината извикам чувството за Сънуването. Чувството влиза, като енергия през главата, пълзи по раменете ми и се съсредоточава в слънчевия сплит (по-близо до гръбнака – като топка). Концентрирам се върху чувството и тялото ми започва да се... ами прозява се, но отвътре. Има същия натиск в областта на слънчевия сплит, както и при физическа прозявка и по същия начин е свързан с дишането. Дишайки тялото ми продължава да се прозява отвътре и в един момент разбирам, че физическото ми тяло спи. Усещам го как спейки диша равномерно, но аз, т.е. моето съзнание е будно. Разбирам, че съм в сънуваното тяло, завъртам се и се изправям или се извивам назад и политам.
Забелязала съм, че има разлика в зависимост от това къде съм, в това как усещам сънуваното си тяло.
Когато съм някъде на Земята, и се осъзная, в началото има следните специфични усещания (понякога всичките, понякога само някои от тях): чувствам сънуваното си тяло по-тежко, понякога нямам контрол над него, не мога да го движа. Дишам трудно с усилие и накъсано. Тялото ми вибрира по особен начин, вибрациите са енергия, която ме изтегля/разтяга тръгвайки от краката нагоре, концентрирайки се в плешките, раменете, врата и задната част на главата или от главата надолу по същия начин. Наблюдавайки тези влизания имам чувството, че причината за тези усещания е в това, че връзката ми с физическото тяло, когато съм на Земята е по-силна и оказва влияние. Като пример: осъзнавам се в някаква стая, стоя изправена, но не мога да си движа дясната ръка. Пробвам всякакви начини, но не мога да я помръдна. Чувствам я тежка, като от желязо. Не мога да променя положението, затова решавам да се събудя. Оказва се, че позата на тялото ми в кревата е такава, че съм си прележала дясната ръка и не можех да я движа чувствайки я цялата изтръпнала.
Когато не съм на Земята, сънуваното тяло е много леко, нямам нито едно от усещанията, които ти описах горе. Движа се и действам без никакъв проблем.
Случвало ли ти се е, да си на място, което те „изхвърля”, т.е. не можеш да останеш там дълго време?
По едно време ходех на едно място, на което можех да остана само около минута. Обикновено се осъзнавах на една алея в някакъв парк. На свечеряване е, по алеята се разхождат и разговарят разни хора, времето е приятно, небето е чисто без облаци, тихо е няма вятър. Знам, че не съм на Земята, защото хората и дърветата, нищо там няма сенки.
След минута започва да духа силен, сух вятър и то единствено в моето лице, около мен дърветата не помръдват. В един момент става толкова силен, че не мога да дишам и се събуждам вкъщи.
Според теб има ли разлика и каква е тя, когато си в Сънуването и когато си в състояние предизвикано от някакви психотропни вещества?
Може някой ден и мен да ме запознаеш с твоя учител... Въпреки че преди години се опитах да пуша обикновена цигара и ми казват, не така, гълтай и аз гълтам... Бях си направо жалка картинка... около мен се изпонапикаха да се хилят... Всякаква липса на съчувствие и съпричастност от тяхна страна...
Случвало ли ти се е да влезеш буден в съня на друг човек, нямам предвид в Сънуването, а в нормален сън? При мен досега само веднъж се е случвало.
...Забавно е, че в ежедневието не обичам да говоря много...
Оказа се, че има доста неща за писане и ще трябва да спра, че стана мноого дълго... май бих всички рекорди...
Прегръщам те
|
Re: прочетох [re: konopr]
