|
Винаги съм казвала, че жените са удивителни същества
Аз също много те харесвам Мая, твоята енергия и експанзивност... но остави драмата за малко и ВИЖ това което си написала, то оглежда теб, а не мен Оглежда твоята представа/опит за отношенията не моите
Понеже виждам, как „подскачайки” по написаното вниманието ти се закача само за определени неща, ще уточня следното:
Двамата с Мирослав, пишейки тук стигнахме до взаимно съгласие, че дълбокото взаимодействие (директно, без задръжки, принципи и предразсъдъци) е секс, защото има взаимно-насочено внимание и проникване в дълбочина един в друг, а това е дефиниция за секс, не мислиш ли? Затова ти казах, че правим секс и то секс пред очите на всички. Освен това той твърди, че е женен за Цялото и като следствие е женен за Хуанджи, както и за мен, и в същия ред на мисли и за теб.
Написах, че сме си дали свобода с Мирослав от чиста практичност, за да не се притесняваш да му задаваш въпроси за възвратно-постъпателни движения насочени към пенисът му.
Мирослав не е центърът Мая, аз съм си центърът. Моята свобода е в това, че щастието ми не зависи от промените/обстоятелствата извън мен - какво ще направи или каже Мирослав, ти или някой друг. Можеш ли да го разбереш? Моята свобода е в това, че в действията си се ръководя само от усета си и когато искам да направя нещо го правя заради самото правене, без да искам/очаквам нещо в замяна. Моята награда (ако изобщо е необходима такава) е в удоволствието и наслаждаването от самото случване. Усети го Мая, ти си жена усети как се наслаждавам на това да ти пиша в този момент...
За техниките:да,аз говоря само за техниките.За уменията,и смятам,че са изключително важни.Просто погледни на мъжа като на обект на експеримент,като на "жив оргазъм".
Да оставим засега – да СИ жив оргазъм – не разбираш за какво говоря. Искаш да погледна на мъжа, като на сексуален обект... добре... Какво ще кажеш да е ходещ пенис? Май не е никак лоша представа...
Обаче аз съм практична... да кажем, че ходещия пенис си има своите предимства, но защо ще трябва да му търпя и недостатъците... Трябва да му обръщам внимание, да чиста след него, да го слушам как хърка, да ми взима одеалото нощно време, да го търпя да проявява претенции, да ми се лигави „Кажи ми, че ме обичаш” и „След като ме обичаш, защо не искаш да ми направиш „свирка”... Освен всичко друго, ще се налага да уча разни техники и да ги прилагам, за да го направя годен за употреба и да „стискам палци” да не свърши за минути..., още повече че със сигурност няма да ми е толкова хубаво колкото секса в представите ми... Като „тегля чертата” решавам, че искам вибратор – чистичко, винаги готов за употреба с часове и без никакви усилия от моя страна, мога да имам множество оргазми при това доста близки до тези от фантазиите ми... Освен това мога да си взема няколко с различна форма и размер... Ти какво мислиш?
Сега да „завъртим” гледната точка... Лично за мен сексът и оргазмът не е задължително да са свързани с мъж. Обърни внимание на следното нещо: ние всички непрекъснато „живеем” в представите, фантазиите и илюзиите си и не само за секса, а изобщо за всичко в живота ни. Те винаги са по-красиви от реалността, винаги са някъде напред в бъдещето, когато се подредят „необходимите условия”, за да се случат (както ти те опитваш да подредиш нещата свързани със секса от фантазиите си в реалността, за да изпиташ бленуваното щастие). А и дори и всичко да се подреди както си го представяме, изживяването пак не е толкова хубаво, колкото това от фантазиите ни. Затова разочаровани и неудовлетворени насочваме очакванията си отново някъде напред в бъдещето, където всичко ще бъде супер, а не както е в настоящето – скучно и досадно. Сега опитай да направиш следното, откажи се от всякаква представа/надежда/очакване, за щастие в бъдеще. Откажи се да бъдеш щастлива в бъдеще и няма да ти остане нищо друго освен да си щастлива в този момент... просто нищо друго няма да имаш освен настоящия момент. След като имаш само настоящия момент, наслади му се и се почувствай щастлива без причина, просто ей така напук на всичко. Всеки следващ момент се наслаждавай още повече, чувствай се още по-щастлива. Култивирай това усещане, развивай го непрекъснато и го остави да се разлее във всичко, което правиш. След това може би ще разбереш какво имам предвид като казвам - да СИ жив оргазъм...
За другото, което си написала... да, че мъжете са абсолютни задници (обобщавам). Напълно съм съгласна с теб – задници са, а тези които пишат тук са едни „духовни” задници.
Забеляза ли, какво са ти написали в съседната тема?
Намери си някой който да те обича (да те „чука”, да те учи, и му бъди благодарна, целувай му ръце) с цялото си сърце, не се лекувай с духовни пътища (след като нямаш пенис, да си го мериш с нас, как си позволяваш да се занимаваш с „духовни неща”!!!)
Това е основно в мъжкото отношение и се „просмуква” навсякъде в ежедневието, и точно това отношение е една от причините за твоята представа за мъжете.
Да ти кажа преди години подобни изказвания независимо дали са на шега или на сериозно ме вбесяваха до такава степен, че някои от „майтапчиите” си го отнасяха не само вербално... Всъщност като се замисля, не беше чак толкова отдавна...
Преди време с един приятел си писахме на тази тема, ще го сложа тук, за да видиш моето отношение и ще ми е интересно да чуя мнението ти.
...Но в написаното от него за жените има неща, с които съм съгласна.
Социално жената е определена да играе точно определени роли и е обучавана (съвсем буквално – обикновено от други жени) да играе тези роли. В социално отношение жената трябва да е домакиня, любовница и майка независимо от професионалното или социалното й положение или интереси. ...Като всяка друга жена, аз съм възпитавана от една майка, която смята за своя първична функция да ме подготви да си намеря подходящ съпруг, за да не би да остана стара мома както и заради внуците, разбира се, (както съм сигурна, че и гаджето ти е възпитавана от нейната майка). Това което, обаче, никой не учи жените е как да бъдат ЖЕНИ. Майките ни и жените около нас, не знаят какво е да са жени без социално предопределените им роли. Заради това незнание жените, които се опитват да излязат от тези роли залитат в другата крайност и стават по-мъже, от самите мъже. За книгата, която говорим, авторът е прав, че ни е отрязан достъпа до знанието какво е да си жена, а не съпруга, любовница или майка (често и на мъжа си не само на децата си)...
Ако попиташ съвременните жени дали това, което писах по-горе е вярно, никоя няма да признае, че е така, по простата причина, че не си дават сметка, не го осъзнават. 99% от тях смятат, че са равноправни с мъжете, че имат свободата да избират как да живеят с кого да спят и т.н., но не осъзнават, че единствената достъпна алтернатива в социално отношение за тях е мъжката представа за свобода.
...Но с натрупване на осъзнаване се появява разбирането, че и двата пола са в едно и също окаяно състояние, въртящи се безкрай в кръг от постоянно повтарящи се модели на поведение. А когато се понатрупа разбиране, не ти остава нищо друго освен да се смееш с глас.
Предполагам, че си наясно, че за мъжете и жените по принцип можем да си философстваме до безкрайност, но това надали ще промени нещо...
А ти сигурна ли си,че чуството визуализирано върху платното и онова,което ти смяташ,че е визуализирано са едни и същи?
Не съм сигурна в нищо, може и да е, а може и да не е. Може да е и да не е – в едно цяло, а като се вгледаш в това цяло може да се окаже нещо съвсем различно от това което си мислила, че е... това е сън всичко е възможно...
Радвам се,че си поговорихме,Лора.
С риск да се разсърдиш, не сме разговаряли. Когато разговаряш с някого трябва да можеш да го слушаш, т.е. изисква се специфично насочване на вниманието. Ти дори не искаш отговор на въпросите, които си задала „към мен”. Това, което си написала е монолог, и е чудесно огледало за теб, не за твоята същност, а за твоят подскачащ нагоре-надолу ум. Възползвай се от това огледало Мая.
|
Re: Прегръдки, целувки и благодарности [re: мaя1]
