"Не си въобразявам че ако си подгъна езика навътре към небцето, това ще ме доведе до просветление. Но точно това учат Шибендо и Прем Рават например."

Поправка - Шибенду на такива неща не учи. Дори само с този цитиран пример доказваш, че робуваш на предразсъдъци и напр. т.3 от "постиженията" ти не е валидна.

За останалите неща (какво си "постигнал") - твоя привилегия е да знаеш сам или може би мислиш, че знаеш. Но си е твоя работа да разбереш и никой не може да я свърши вместо теб. Това, което демонстрира по клубовете преди време, показваше например и несъответствие по т.4, т.5 и т.6. Но сега може и да си изчистил тези си обсебвания, затова не се наемам и да твърдя, че тези несъответствия, които тогава демонстрира, са все още актуални и сега.

Що се отнася до т.8 - там вече демонстрираш пълен идиотизъм. Да твърдиш, че "знам как и мога как да използвам състоянието на „безмисловност” с което да програмирам правилно своят ум, да създавам дистанция между мен и моите идентификации, да не робувам на желанията си". Състоянието на "безмисловност" може ли да бъде "използвано" от ума? В момента, в който умът се опитва да го "използва" (или да го докосне по какъвто и да е начин), то вече не е е "онова състояние" (отвъд мислите), а си е ум и дори умът не "използва" нищо в случая (освен че се обърква в илюзии друго нищо не прави). Чудно дали в сектите, в които си пропилял живота, те учат на такива глупости, но това си е определено сериозен идиотизъм. Няма начин умът да обхване това, което е отвъд ума, да не говорим пък да го "използва". Осъзнай идиотщините, които си написал.

Т. 9 и т. 10 са отново пропити с глупост - няма "правилна" система от ценности, защото всяка система от "ценности" е повече или по-малко субективна. Обществото създава някакви "ценности", които са основа за изграждането на закони, структуриране на взаимоотношенията и т.н., но и в тях разбира се няма нищо "универсално" - те варират по време и място. Преди са били едни, сега са съвсем други, в бъдеще - още по-различни. Едни са "ценностите" и произтичащите от тях закони в мюсюлманските държави, други са в САЩ, трети в Норвегия, четвърти в Канада, пети в България, шести в Индия и т.н. Кои са "правилните"? Може би "твоите"? Не ставай смешен.

Изброих ти само няколко от глупостите, които са те обсебили и които си въобразяваш, че са "постижения". Мога да продължа още много, защото почти всяко изречение, което си написал, е пропито от глупост. Да видим например това:

"разбирам, че истинското съвършенство е: НЕПРИКЪСНАТИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО!"

Всеки стремеж към нещо сам по себе си означава, че го нямаш това нещо и не си достъпен за него. Освен това - запитай се дали се стремиш наистина към това нещо или по-скоро към представата си за него. Стремежите към неуточнени (чиято установимост също е под въпрос) понятия като "съвършенство", "просветление" и т.н. е по-скоро стремеж към собствената представа, която имаш за тях. И тук има противоречие, което не осъзнаваш - след като не си в такова състояние (явно е така, щом се стремиш към него), защо робуваш на представата си за него, която разбира се не е самото нещо? Това е същото като страхът от смъртта - човек всъщност не се страхува от смъртта, защото не знае какво е, не е минал през нея, а се страхува от представата си за нея. По същия начин и човек не се стреми към "просветление" и "съвършенство", а се стреми към представите си за тези неща. Страхът от "смъртта" и стремежът към "просветление" или "съвършенство" са еднакво пропити от глупост.

(Така стоят нещата, свързани въобще със стремежите към каквото и да било, дефинирано като нещо, свързано с "щастие" (но може и да е също и дефинирано като "съвършенство" или "просветление"). Сещам се за един изключително мъдър цитат на Тагор (възпроизвеждам съвсем грубо): "Вие не знаете какво искате, но когато получите това, което искате, разбирате, че не е това, което се искали.")

Има и много други глупости, започващи още от първото ти изречение, че си "постигнал" "крайното знание". Кое знание може да претендира да е "крайно"? Я уточни. А също и как така "противостои на невежеството". Дори самото изказване на подобно изречение: "Постигнал съм крайното знание за което се говори в писанията, онова което противостои на невежеството."; е едновременно нагло, нелепо и смешно заявяване на претенция, която не те прави нещо различно от "лъжегурувците", които оплюваш. Всъщност прави те един дол дренки с тях. Да претендираш, че си "постигнал крайното знание", хахаха.

Общо взето, Бармане, всичките ти "постижения" са всъщност глупости, които са обсебили главицата ти. Добре е, че никой не те взима насериозно по тези клубове и си по-скоро едно посмешище (в добрия смисъл).