Позволи ми да те поправя, НЕ се опитвам да правя добро. Най-малкото, защото не деля света на добро и лошо. Опитай се да разбереш, НЕ карам Кайли да прощава. Просто я питам и изследвам явлението.

Ако искаш да ме съдиш за нещо, то ще ти кажа направо за какво може да го направиш: за това, че ми е интересно научно-практически как протича разбирането в човешките глави (просто защото и моята е такава). Апропо, когато един ден Кайли даде знак, че е простила/разбрала, вероятно ще я попитам кой е бил факторът за това. Естествено има различни други детайли от контекста, които далеч надминават личностите споменатите хора и които всъщност ме интересуват от познавателна гледна точка, но това е друга тема.

Никъде не казвам да се маха с ръка и външно да се демонстрира непокизъм. Всъщност, външното демонстриране въобще не ме интересува. Когато човек промени ВЪТРЕШНОТО, което ме интересува и което дава свобода, външното намира подходящата форма от самосебе си.

Не знам защо аз трябва да давам шанс на някого?? Шансът трябва всеки сам да си го даде на себе си. Както и да оценява кое е било грешка за него и кое не. Може да си пъхам носа в тази история (ако искаш, съди ме и за това), но не ми е нужно да взима страна в нея.

Но да оставим Кайли (тя ще ме намери за да ми отговори, когато е нужно). Кажи ми ти, Лия, как би реагирала в тази ситуация поставяйки се на мястото на всеки един от тримата?