Когато днешното Слънце се отдели през Хиперборейската епоха, Христос ПРОСИЯ от него, използвайки като врата Слънчевия Дух на Мъдростта от йерархията Господства. Нашето Слънце само в короната си свети с луциферизирана духовна светлина и затова е видимо. Отвътре е кухо, там няма време и пространство. То е черна дупка - коридор за преминаване на галактически същества към Слънчевата ни система. Затова Беинса Дуно говори, че зад видимото Слънце има духовно (Елохимите), а зад духовното божествено (галактиката - Алфиола). За да може да просияе от звездата, Христос се "намали" до Духа на Мъдростта, а след това се "сви" до "размера" на шестте Елохима, обитаващи Слънцето още от Хиперборейската епоха. Когато Седемте свещени риши говореха за Вишва Карман, те знаеха, че зад Елохимите има друго, далеч по-мощно същество. Заратустра виждаше Христос като духовната аура (астралното тяло) на Слънцето и го наричаше Аура Маздао. Точно по неговото време - приблизително преди 6 хил. години - Христос тръгна към Земята, намалил първоначалната си Сила 78 млн. пъти и вече не можеше да бъде намерен на Слънцето - седнал на трон - нито от посветените, нито от преминалите прага на смъртта непосветени. Хермес и египетските посветени Го съзерцаваха като Озирис в лъчите на Слънцето. Нахлувайки в аурата на Земята, Спасителят се изяви пред Мойсей в горящия къпинов храст и светкавиците на Синай, за да даде първото Откровение към човечеството - десетте Божии заповеди (препоръки). По-късно старите гърци говореха за Плерома (пълнота) и знаеха, че това са шестте Елохима, но зад тях като основа стои много по-мощен дух. След огромният път от макрокосмоса до Земята Христос се свърза с нея при кръщението в река Йордан и това бе едно физическо явяване, защото в четвъртата културна епоха, хората можеха да Го видят само така. Повече НИКОГА няма да дойде във физическо тяло! Той не произлиза от друга човешка индивидуалност! Изглежда за мистиците на Изток е трудно да го разберат, след като Джуал Кхул (пета степен източно посвещение) твърди, че пак ще Го видим в плът, а Йогананда гадае за някакви предни Негови инкарнации. Единственият миг бе в р. Йордан, където Йоан кръщаваше, но не както сега, а като потапяше кръщаваните целите във водата. От моментния шок се отделяха астралното и етерното тяло и хората виждаха, че са обзети от астрални същества (демони) и трябва да изменят своето разбиране - "да се покаят".

При Исус от Назарет стана друго. След шока, етерното му тяло се отдели, Азът на Заратустра излезе и на негово място (в етерното тяло на Исус) влезе Азът на Христос - "намален" до сбора от азовете на шесте Елохима - като прониза и трите тела на Исус. Човекът получи етерното си тяло на Старото Слънце от духовете на Мъдростта (Господства) и затова Христос се свърза ТОГАВА с нашата еволюционна вълна. Съсъдът Исус бе подготвян в продължение на 35 хил. години (до Адам), за да издържи колосалните вибрации на Христовия Аз. Друго такова тяло не може да бъде създадено - то е единствено! Астралното тяло бе взето от Буда (неговата Нирманакайя), а физическото от Заратустра, който с този акт извърши и последната - най-висшата си жертва - след като преди това бе дарил етерното си на Мойсей, а астралното на Хермес.