|
Една поетеса някога ми каза, хубаво пишеш ама го остави два, три дни на тъмно да втаса и виж какви глупости си написал. Жив и здрав Миро, приятелю мой
Проблемът на Брахман е Брахман ( и за да ме разбереш ) виж тук какво четох преди малко в един Йога форум.
Именно:
В случая когато става дума за Върховното Самадхи, тоест нирвикалпа Самадхи, тогава няма никакво осъзнаване защото няма двойственост, няма различаване. Йогинът дори НЕ ЗНАЕ, че се намира в Самадхи.
И като заключение:
Брахман сам по себе си е неизменен, недвойствен. За да стане двойствен той като че ли „заспива” и става множество. Но това „раздвояване” е само фиктивно, само един сън, нещо недействително. В този сън Брахман сънува, че е един йоги, един Буда и т.н. Този Йоги може да „осъзнае” за Брахман. Но този Йоги е един сън, нещо нереално.
Аз ли криво разбрах: В този сън Брахман сънува, че е един йогин а йогинът дори НЕ ЗНАЕ, че се намира в самадхи. Обаче осъзнава че Брахман го сънува?
Чисто и просто:
1. Тук няма нищо многообразно. От смърт към смърт броди онзи, който вижда нещата тук като разнородни.
2. Онзи, който е в покой, живее в Брахман, от когото се излъчва Вселената и в когото тя се стопява.
3. Всичко това е Брахман .
4. Брахман е чист гносист /интуитивно познание в духовното/.
5. Този Аз е Брахман.
6. Това си ти.
7. Аз съм това.
8. Аз съм Брахман.
Адвайта-Веданта:
Самадхи се състои в осъзнаването на факта, че Дживатма е Параматма т.е., че душата и духът са едно и също нещо. Йога означава не осъзнаването на този факт, а средствата, чрез които се стига до това осъзнаване. Отъждествяването на душата с духа и сега е толкова възможно, както и в древните времена. Ала то е възприпятствано от булото на Майа – погледнато през него, духът и душата изглеждат като две различни неща. След като идентичността на духа и душата се дължат на незнание, осъзнаването на този факт може да се постигне само със знание.
Само чрез знание може да се постигне Освобождение. Като средство или умствена дейност, знанието представлява интелектуален процес, чрез който се разграничава ясно какво е Брахман и какво не е. След като правилно се разбере какво е Брахман, умът се концентрира върху него и това продължава до тогава, докато Брахман не завладее трайно и напълно ума и не измести от него всичко останало. Тогава умът се потапя в Брахман, след това идва осъзнаването и разбирането, че аз, човекът, “Аз съм Брахман” /Упанишади/. Идентификацията в днешно време с този Бог също е достъпна, както са го правели хората в древността. Но има някой задължителни неща, които трябва новопосветения в духовното да спазва.
Първото, което трябва да направи ученика, е да задържи както интелектуалната, така и емоционалната дейност. ( В този форум доста емоционален а в другия доста интелектуален )
И тук спирам, защото от всичко казано основното се съдържа в последното изречение.
Само ще добавя, от себе си нещо, защо последното е първо и защо от малките неща се получават големите.
Великият учител Шанкара обучаваше така:
Бог дарява благословията си на поклонника, който се прекланя пред него. Учителят посвещава човека докъде следва да се простира преклонението. Как иначе може да се достигне познанието за Бога, който превъзхожда сетивата? Ако учителят е доволен, всички богове са доволни; ако е недоволен, всички богове са недоволни. Защото учителят се идентифицира с всички богове. Той прониква във всичко с душата си.
|
Re: Проблемът при Брахман [re: Mиpo]
