Здравей ,Миро.Толкова е спокойно да се говори с теб,толкова е приятно да оборваш думите ми и да не се съгласяваш с мен.И да ме напляскаш,пак ще ми е приятно и няма да се съпротивлявам.Че,всичко е безмислено,безмислено е и именно в това е смисълът и аз не се противя ,а приемам,както казваш.Даже на страданието не искам да се противя,а да го приема като част от цялото,да го преживея,да се потопя изцяло в него ,да го опозная "отвътре" и отвътре да намеря извора на щастието.Зная тези неща,мили,но много искам ти да ми ги кажеш,защото ми харесва да ми говориш така;защото искам да съм непослушната,а ти моят водач и учител.И на най-силните понякога им се иска да затворят очи и да подадат ръка,а някой да ги води;това е като кратък отдих в тоя забързан и неспирен свят.Да затворя очи,да забравя коя съм,откъде съм и защо съм,да бъда анонимна,дори да не бъда ,но спокойна,защото зная ,че до мен си ти и ще ме върнеш,ако вляза прекалено дълбоко и се уплаша от тая дълбочина.Ще ги махна тия дрехи,ще седнем един срещу друг ,аз ще погледна в теб,а ти в мен,а после...да става каквото ще ставаНяма да мислим,няма да търсим смисъл,защото просто ще изживеем тоя смисъл...нали,мили?И ще го изживеем напълно,на максимум,ще го изконсумираме целия,ще унищожим взаимно тези проклети наши "аз-ове",докато забравим кои сме...Само ще чустваме,ще чустваме,докато изчерпим всичко и остане нищото,безкрайната тишина.Нали,Миро?Муц!
Когато се откъсне тревичка ,цялата Вселена потръпва.
|