Здравей,Миро;диалогът с теб ме изпълва със спокойствие,сякаш те познавам от много дълго време и по един интимен начин.Говориш за страданието и за това ,че човек получава каквото иска.Да,това Занко много добре го е написал,много красиво:Искаш Любов-получаваш Любов,безкрайна Любов ...и в тоя стил.Не,Миро,моят живот не е само страдание,дори мисля,че би трябвало повече да страдам,но аз гледам безумния свят около мен-тези войни,болести,престъпления,страсти,несправедливост...Толкова болка,толкова ужас,мъка,нещастия...Защо?И как мога аз да изпълня със щастие моя живот,когато там някъде умира дете и аз не мога нищо да направя?Когато хора умират от глад,а аз съм сита?Когато хора остават без дом,а аз съм в дома си?Възможности,казваш.Е,добре,нали казваш да искам.Искам да няма страдание,болка,да не умират деца,доакто родителите им стоят безсилни и отчаяни...Гледах по телевизията ранени от бомбите деца в Ирак...умиращи от глад в Африка...Деца с откъснати крайници, с язви по тялото от липса на витамини...ЮДа бъда щастлива,казваш,да потърся смисъл...Намирам смисъл само в това да изпитвам състрадание,безсилно състрадание.Ако бях Бог,аз бих излекувала тия деца,бих върнала слънцето в очите им...Но аз съм алчен,страхлив и несправедлив човек,аз съм купчина клетки задвижвана от егоизъм и лицемерие.Душа?Бог?Дух?И какво;светът е обезумял,страдащ,хаотичен;какво да правя аз с моята душа?Как да му помогна?Единственото сигурно е смъртта-тя всичко обезмисля и всичко осмисля.Няма смърт-няща и щастие.Щастието е възможно само в преходността.Страданието...незная,май е вечно.А вечността е нещо страшно;страшно е и вечното блаженство и вечните мъки ...Вечността е чиста-неопетнена от каквото и да е,тя е върховното нищо.Може би само нищото има смисъл,другото е някакъв шум.Това ми напомня,че преди пишех стихове;като този:
"Но корабите в звездното море
мечтите ми на дълъг път ще вземат.
И Тишината ще потъне в Мен-
отломка шум в небесната поема...
/част от стихотворение /
Аз сииилно те прегръщам,напук на безмислието.Може да се осмеля и да те целуна.Лека.
Когато се откъсне тревичка ,цялата Вселена потръпва.
|