|
не мога да дам отговор на въпросите ти.
Но ето нещо в замяна на поет от същият сайт. Интересно е че за разлика от тук, там могат с прости думички да покажат нещо от себе си, което са рабрали от някого. А тук със сложни думи да ти обяснят нещо за теб което са научили от друг, но нищо не са разбрали за себе си.
Автор
tanq_mezeva (Таня Мезева)
По книгата на З.Норбеков
Едно магаренце, с риж цвят, Шухлик,
преминало през хиляди препятствия
само да стигне звездния си миг
и в пътя труден да открие щастие.
Израстнало в любов и доброта,
във детството сълзИте не познало.
Но превратността, жестоката съдба
с човешката злина и ярост го събрало.
Продадено на гневен господар -
тиранин груб, със дребничка душица,
Шухлик, от весел и открит скинар,
превърнал се в безропотна сълзица.
Кошове мъкнел, с камъни и кал,
робувал и не виждал светлината,
до миг, във койтоТУлки, верния другар,
помогнал му да види свободата.
Намерил я, но кратко и се радвал,
приятелят поел по своя път,
и малкото магаренце разбрало -
за него пак самотен е светът.
Отчаяно, измъчено и гладно,
в пустинята заскитало само,
и в битката със себе си, магарето
едва не се предало на смъртта.
Но... винаги след злото идва и добро,
съдбата му "протегнала ръчица",
и малкото магаренце не зло,
се срещнало с Диван биби-мъдреца.
Приел го твой във своята градина,
научил го на труд, без суета,
на прошката, като опорна сила,
на вярата в доброто по света.
И трите Зъ-та го накарал да забрави -
злословието, злобата и завистта.
Оазис във пустиня сам да си направи,
да среща със усмивка любовта.
Така Шухлик намерил светлината,
онази вярната, във своята душа,
с която да приема свободата
и сам да я раздава на света.
|
Re: Ароматът на сърцето [re: Beдpocт]
