Това, за викането, беше образно казано, че не намирам отговор. Не, че съм почнал да се провиквам, като ходя по улицата. Разбирам, че не ми е ясно точно каква е причината за тези усещания. Да стигна до себе си - това е голямата цел на доста мистични учения. И е доста голяма и далечна, за да я търся непосредствено. Имам определени усещания, които засега са най-важни за мен. Тяхното решаване пак е от големия път, но не е време да се оглеждам къде съм стигнал - в началото съм. И да гледам генерално, ще е най-малко празно самохвалство. Обобщенията няма да ми свършат работа в настоящия момент. Нужна ми е забележима промяна, дори и малка, за да имам желание да продължавам по този начин. Едва ли ще стане нещо, ако се старая да се отпусна/освободя като стискам зъби и правя каквото ме съветват. Големите неща са далееечна цел.
А това за клуб Кастанеда пък съвсем не го схващам. Гледам, има си някаква отборна закачка между двата клуба кой е по-по-най. Има и реакции, присъщи на ученици, не на разумни хора. Ама аз не рабирам от същината на тези неща и там си решавайте кой прав и кой крив.
Изглежда ми, че суетата не е отношение на способността да се видим сами, а да приемем това, което виждаме. Когато човек е доволен от себе си, мнението на околните е въпрос на любопитство - в най-силните случаи. Човек така може да стане и доволна свиня. Затова и казават "добре е, защото не знае колко е зле". Дали някой е станал човек или прасе, пак е въпрос на лично мнение на всеки, които оценява. Какъвто и да съм, сега искам да съм по-доволен от себе си.
Това с електроните ми хареса. Човек е щастлив, когато получава това, което иска. Като не знае какво иска, как ли ще се радва на каквото е получил ?