"...Човекът погледнал зората в която
се къпела с блясък звезда
и мислел за своята тежка, човешка,
жестока, безока съдба..."
Четвъртият ден...Ето какво се случи тогава....
Станах призори (трябва да е било към 5ч.), мъчена от пристъп на треската. Замъкнах се в кухнята, за да се натъпча с поредната доза нестероидни противовъзпалителни... Болеше ме глава, мускулите ме боляха, диафрагмата ме болеше, междуребрените,.. абе всичко ме болеше. За миг се спрях.... и се загледах в хапчетата в едната шепа и бутилката минерална вода в другата... Казах си: Докога, мамка му! Докога ще трае този гърч?! ПИСНА МИ!.. Отидох до прозореца... Гледах на изток тъмните, кобалтовосини облаци върху дрезгавината на едва зазорилото небе.. И както ги гледах си помислих, не, пожелах го: Да можех да съм без граници! Да можех да достигна до всичко, навсякъде, по всяко време! Луната, звездите и този, когото обичам, всичко! Само да можех...! - и в този миг изпод един от облаците, на изток, там, където след час или два щеше да се появи Слънцето, тържествено изгря бляскавия сърп на Новата луна!... Беше като отговор, като знамение. Имах усещането, че точно в този миг Луната ме е чула и се е отзовала!
Да, ... може би беше само чувство, но беше достатъчно чисто и силно, за да ме излекува в един миг...
Това е. Благодаря ти за споделените истории! В тях се отразява и част от мен - и може би точно онази част, която ме е страх да погледна...
Като четох за вторият човек от разказа ти, та се размислих за някои открития относно собствената си сексуалност и отношение към нея. Оказа се, че без да съм "обратна", имам доста негативно, но неосъзнато отрицателно отношение към женствеността си. Сякаш не искам да съм жена, но не искам и да съм мъж. Като следствие на това имам противоречиво поведение и привличам хора, носещи в себе си подобни проблеми. Когато се получи съвпадение - е, познай от раз неосъзнати проблеми в резонансно трептене до какво водят. Съдейки по разказите ти, май няма да ти е нужно да гадаеш много.
А всъщност, проблемът не е в пола, а в социалната роля в която е "натикана" природата ни. Така поне аз го виждам и усещам. Редактирано от liquid metal на 09.06.07 16:53.
|