Ами добре.Щом искаш. Ще го написа малко по-надълго за да обясня защо не го пиша надълго. Освен това и ще поясня за тебе си, защо можеш да го пишеш и като другите повърхностно без това да те притеснява. Малко ще е тромаво, защото без да виждам човека от среща ми е много необичайно, но пък все някога трябва да се пробва и така. После ще кажеш дали ти се е променил начина на мислене за това, а то ще се и види де.

Останал съм с впечетление че ти по принцип приемаш отворено нещата - отвореност към това е добре дошла.



Говорим за медитиране. За тебе.
Имаш нужда от време. Време за да усетиш себе си спрямо нещата. Да ги почувстваш, да усетиш какво ти е отношението с тях, кое липсва, от кое можеш да научиш или изживееш нещо ново. Като ти седиш и ги гледаш. Всичко това се движи - но ти си спрял и го гледаш от страни. Дори и когато си в него го гледаш от страни. Което е гот. Но е и малко кофти. Хем си център, хем потока се движи без тебе.



Става въпрос за медитиране. Но не това медитиране.
Има и различно медитиране.
Можеш да го правиш гледайки нещата, а можеш да оставиш и нещата да те погълнат.
Тогава вместо да ги преценяваш ще пропадаш надолу в тях и ти и те ще сте едно. Това медитиране е като безкрайно пропадане в бездна.
Можеш ли да го усетиш?
Силно е и огромно. Като колосален водовъртеж подхванал малко корабче.
Няма място за нещо изваждащо те от единственото с него, вече няма корабче има само пропадане и тишина.
В това пропадане и в тази тишина дълбоко надолу всичко друго се губи. Надолу няма значение от това какво е било всичко има само чисто съществуване - абсолютно съзнание можещо да се появи - само когато го няма.





Как го усещаш в момента?Може би си го представяш?
Няма значение. Нека пак е писането ти и позицията ти за него. Но емоцията може да е друга. Можеш да сложи тази.Просто тя да се появява на мястото на другата.
Тече. Сети се за случка когато всичко е течало безпирно. Просто ти върви. Всяко нещо се получава перфектно а на тебе ти е готино и топло без да има никакво значение какво всъщност правиш. Нищо не обмисляш, нямаш нужда от време - всичко просто става с радост. Хората от страни могат да си мислят всичко за тебе, че си повърхностен, че се плъзгаш над нещата без да им оставиш да те променят, че се отнасяш твърде детски към всичко и да те гледат странно но за тебе то няма значение, защото ти течеш а те седят и те преценяват от брега. Тяхното отношение се губи защото минаваш твърде бързо покрай тях. И остава течението надолу и екстаза от невероятната скорост и абсолютна перфектност на всичко.
Задръж това и го запази за момент.
Емоцията може да е друга. когато го няма.
Можеш да сложиш тази емоция за поток. Нещото е същото - емоцията вече е поток и абсолютната перфектност на всичко тотално заменила всичко друго.

Говорим за това усещане за поток. Усещането че всичко е както трябва, каквото и да правиш. Не остава време за преценки, не можеш да направиш нещо което да не е абсолютно перфектно - всичко просто се нарежда перфектно само - ти не правиш нищо. И е гот. :)

А ако човек преценява от брега?Това е негов избор. Неговата емоция зад неговата преценка. Може да я пусне. Ако го направи тогава просто потока ще го повлече. Отново нещото е същото. Но неговата емоция вече е друга. Картината вече е променена, звука вече е променен, картината появяваща се с усещането за поток вече е на там, звука, усещането е поток, но той мислиш за същото - просто тези мисли вече извикват съвсем друга емоция. Но няма време за това.
Няма време за преценка - потока го е повлякъл надолу и няма време за всички неща които приемаше доскоро. Има само поток които се появява на мястото на старата преценка има само абсолютната перфектност на потока. И е много по-голям, а от старото не е останало нищо.

Усещането вече е съвсем друго. И като помислиш за същото нещо е гот. :)

май става твърде много скачане между двете емоции
коя се получава накрая?
няма значение това се решава от тебе също
стъпка по стъпка - когато го няма
извикай отношението си към проблема за писането и дълбочината
това което не можеш да разбереш и ти се струва безсмислено
за писането плитко - за това как някой може да пише плитко
за това как ти можеш да пишеш плитко
за това как всички могат да пишат плитко понякога
усети тази емоцията зад него
сега сложи на нейно място усещането за поток - когато е гот :)
вече усещането е друго - картината е друга - поток
вече и това е добре - защото тогава всичко се движи
другите не са се променили - но сега го усещаш различно
няма и следа от друго - останало е само усещането за движение
появяващо се когато мислиш за това
нека остане само тя
всичко друго е градене на същото :)

Редактирано от BrandofAmber на 17.04.07 02:19.