|
"Хиндуизмът
" Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които заслужават да им се обърне внимание, също и тези, които са изучавали Платон и Кант - аз бих посочил Индия.
И ако трябва да попитам себе си от коя литература ние, които бяхме почти отделени от мислите си за гърците и римляните и за една семитска раса - еврейската. От където можем да вземем корекциите от които имаме най-много нужда за да направим нашия вътрешен живот по-съвършен, по- обхватен, по - наистина човешки .....ще посоча Индия.”
/ Макс Мюлер 1800 /
Следват откъси от книгата на Huston Smith "Световните религии"
"Хиндуизма започва с въпроса: - Какво искат хората? И с този въпрос ще влезем в тази религия.
Хиндуистите казват, че хората желаят 4 неща:
Те започват с желанието за забавление - удоволствия.
Това е природно. Ние сме родени с “вградени” реактори за удоволствие и болка. Ако ги пренебрегнем поставяйки напр. ръката си в/у една нажежена печка – ще усетим болка или скачайки през прозореца от третия етаж - ние ще умрем бързо. Какво може да бъде по-пасващо от това да следваме вдъхновението си за развлечения и да посветим живота си на тях?
Ние сме чували, че Индия е аскетична, не светска и отричаща живота и ние бихме очаквали от индийците да прилагат строго отношение към хората на удоволствията....но това не е така. Верно е, че развлеченията не се смятат като върховно добро, но нито се посрещат с осъждане. Този, който търси развлечение получава ясен сигнал - Карай! Действувай! Няма нищо лошо в развлеченията - те са едно от четирите легитимни цели в живота. Светът е
пълен с красота и наситен със сензуални радости.
По-нататъка има светове над този, където удоволствията нарастват милиони пъти с всяка стъпка.....и тези светове ще изпитаме в изобилието на времето. Както всичко друго и хедонизма /учението, че удоволствието е най-висше добро/ изисква здрав разум.
Дребни моментни цели трябва да се жертвуват за постижения в по-дълга переспектива и ние трябва да се въздържаме от импулси, които могат да наранят другите - за да избегнем враждебни чувства и яд. Само глупавите биха лъгали, крали, мамили или да отдават на злоупотреби. За отделни хора, които желаят малко друго... се явява хиндуизма преди всичко като една практика, която осигурява здраве и благосъстояние но.....в другия край на спектъра за комплицираните-изтънчените развива една сензуална естетика, която шокира със своя ясен език. Ако е удоволствието, това което човек търси...не трябва да си подтиска страстта. Търси удоволствие по един интелигентен начин !
Това казва Индия и чака. Чака да дойде времето на всеки. Това важи за всеки един.....разбира се не за всеки в този живот. Рано или късно човек ще стане наясно, че търси нещо повече от едно развлечение. Основанието или причината, че всеки накрая идва до това откритие е....понеже развлеченията са твърди банални, за да ни задоволят. Удоволствието е преди всичко частно а личното е твърде малко, за да бъде притежание за вечно оставащ ентусиазъм. Рано или късно ние получаваме нещо повече от развлечения. Когато това откритие се появи - се сменя интереса обикновенно към другата голяма житейска цел - именно светски успех под формата на богатство, слава и сила. Нито тази цел трябва да се подтиска или осъжда. Това дава по-осезаемо задоволство от развлечението, защото е социално.
Тези задоволства дават големи възможности за ангажиране на други хора.
Пред една западна публика човек няма нужда да се аргументира за едно такова гледище. Англо-американците не са ...болни за удоволствия. Те не се отдават на удоволствия - те са прекалено заети, те работят твърде много. Това, за което трябва да се аргументира човек на Запад не е, че удоволствията имат своите ограничения, но че социалните изяви ги имат - че “ каква ми е ползата ”не е синоним на “ какво струвам аз”.
Индия признава не само, че успеха е необходимост, за да поддържаш семейство и изпълниш гражданските си обязаности, но че дава също достойнство и самоуважение. Но когато дойде времето и това възнаграждение има своите ограничения както ще видим......"
1. Богатството, славата и силата са ексклузивни, засегнати от конкуренция и следователно - несигурни. В противоположност на менталните и духовни съкровища те не могат да се споделят с другите без собствения дял да се намали.
Ако аз притежавам богатство - то не е твое. Защото, за да бъде човек в светлината на прожекторите /т.е. на сцената/ трябва да има публика в тъмната театрална зала.
Същото е със славата и силата. От тази сила с благата до несигурността има една малка крачка....защото и другите хора искат да имат тези блага и..... кой знае кога щастието ще се прояви...
2. Натискът за успех е ненаситен. Тук са необходими известни модификации, защото фактически много хора са доволни от доходите си, репутацията и авторитета, който имат. Но се намират хора, които поставят това над всичко в живота си и които никога не могат да бъдат задоволени....и това си има своето обяснение. Защото задоволството не е, това което човек желае и търси и човек никога не получава достатъчно от това, което всъщност не желае. /става дума за това, че тези хора не търсят задоволяване а търсят пари, слава и власт..бел.прев./ Да се опитваш да погасиш лакомията с пари е все едно да се опитваш да загасиш един огън с топено масло. Приказката за селянина, който накарал своето муле да търчи като му вързал един морков на един прът пред него идва от Индия.
3. Третия проблем на светския успех има нещо общо с хедонизма. Значи успеха се фокусира на собствения ограничен “аз”, който се оказва твърде малък, за да събуди постоянен интерес. Нито големината на богатството, нито нивото на социалния статус могат да скрият дребността-нищожеството на собственика.
4. Последното основание, че светския успех не може да ни задоволи е, че притежанията са преходни. “Ти не можеш нищо да вземеш със себе си в гроба” - казваме ние....и защото не можем....избледнява разкоша. Защото ние сме създания, които можем да си представяме вечността и като последица от това да разграничаваме краткотрайните постижения.
Преди да продължим към другите 2 неща, които хиндуизма вижда, че хората желаят може да е полезно да се върнем към двете, които вече споменахме. Хиндуистите поставят удоволствието и успеха на “Пътя на Страстите”. Те използуват това изразяване, защото направлението в живота досега е било продиктувано от природни страсти. Да разберем, че задоволяването на тези страсти все пак ни остава ...незадоволени, както бе казано не означава, че трябва да ги осъждаме. Човек не може да се отвърне от страстите преди те да се отвърнат от нас, защото хиндуизма схваща притежанията по Пътя на Страстите като игри и играчки.
По-скоро обратното - мисълта за едно дете без игри и играчки е доста тъжна.... Мисълта за възрастните прескочили това ниво е още по-тъжна.
Но съществуват ли тогава някакви по-задоволяващи интереси ? Два - казват хиндуистите. Преди да кажем кои са те ще споменем, че те съставляват “Пътя на Отказването” /Отречението/ "
следва.....
|
Хиндуизмът...
