Като заговорихме за правилници - не може да се разчита на съвестта на потребителите. Дори да се събере една групичка от съмишленици с добри обноски, които са пример за джентълменско поведение, ако мястото на събиране е публично, рано или късно се появява дразнител/и. Има 2 варианта - дразнителя се разпростира и печели защото нямам никакви спирачки т.е групата от съмишленици се разпада, или се въвежда правилник, който да ограничи проявите на дразнители.
В този смисъл всеки правилник е обслужващ интересите на групата от съмишленици и е крайно рестриктивен, към всеки, който чрез проявите си нарушава тяхно пространство. Т.е. самите граници на себеизява са предварително зададени. Такива правилници не са демократични по своя смисъл и да се търси демократичен елемент в тях е безсмислено и несъстоятелно. Дори проявите на недоволните доказват това твърдение - всеки, който е успял да се докопа до властта да промени даден правилник, той го е променил не с оглед демократичност и угода на всички, а според собствените си виждания и нужди. :)))) Т.е. всеки казва, че е прав в исканията си, когато правилника не отговаря на неговите нужди, и пренебрегва исканията на другите, що той е носител на правилника.
Това беше като обща теория. :)))
Ся малко конкретни примери - в клуб "Ошо", девиантните прояви или т.нар. дразнители са пренебрежимо малко. Дори се забелязва тенденция, скандалните теми да са най-посещавани(и то за скандални по отношение на други клубове). Какво би станало ако 80-90% от мненията изведнъж станат израз на лош тон(обиди, псувни) и са срещу темата на клуба, или дори не по нея (спам)? Колко време клуба ще изкара без модератор, преди да се саморазпадне? Мисля, че и никой не се заблуждава, че правилата по които ще се налагат санкции, в една такава ситуация, ще са демократични. :) Въпросът просто ще е, кой ги е определил и кой ги диктува. Сигурен съм, че всеки мрънкащ против правилата по принцип, в такъв случай, ако ги определя самия той, няма и дума да каже против тях.
Ще дам пример и с клуб "Кастанеда", където напоследък тонът се измести към бездарни псувни, на хора без въображение (то и псуването е изкуство, сърбите го потвърждават). Разчистването е наложително и е въпрос на време, ако тенденцията се запази, да се вземат сериозни мерки.
Накратко, Дами и Господа, няма свободия, нито угодия. Всеки който ви казва, че ще задоволи всички искания и желания на всички потребители, така, че и вълкът да е сит, и агнето цяло, е просто демагог. Има правила, които обслужват определена група от хора със сходни интереси. Просто трябва всеки да си намери мястото.
|