Преди да започнем да си говорим въобще е хубаво да си уточним, кой , какво влага в термина "Будност".
За мен будност е да си съзнателен за това, което става вътре в теб и съответно адекватен като действие, спрямо вътрешното си състояние.
Тази дефиниция, според мен обезпечава свободното протичане на процесите на еволюция в дадена общност, среда и пр. Включително и в клуб "Йога".
Сега по същество. Пускам тема с конкретна цел и когато тя е изпълнена и няма нужда от нея, я заключвам. Когато се премине границата, заключването на темата успокоява нещата, както и стана. Не виждам нищо небалансирано в това действие.
По отношение на едно твое изказване - "Йогите са ми много забавни", мога да споделя няколко неща, които ми направиха впечатление:
- Йогите и йога - поведението, нищо не значи! Затова, защото клубът е конгломерат от различни хора, с различни философии, често напълно противоречащи си. Сборище на различни мирогледи и разбиране за живота. Не знам как така успя да ги вкараш всички в една малка картонена кутийка от лични представи.
- Самото твърдение за йога-подход и Ошо-подход е абсурдно. Та Ошо е изприказвал над 250 книги, за да те накара да оставиш всички подходи и да започнеш просто да живееш.
- Изказването по този начин, говори, че - ти си постигнал нещо повече, минал си над нещата и гледаш на йогите снизходително.
- Всяко коментиране на процесите в едина среда на базата на "има крайност - "няма крайност" е некоректно. Защото това е манипулация с цел вменяване на вина. Крайностите са гаранция за развитие. Ако те не се случваха, нямаше да има промени в клуба. Например, благодарение на твоята крайна реакция, породена от изтриването на две думи на Витаминко, заради което пусна десет теми, на Брахман му поникнаха криле и се създаде катарзисна за клуба ситуация. Резултата от добре премерената и "балансирана" реакция беше, че от един модератор, в клуба станаха двама, а правилата се узакониха с цялата си строгост. По твоята логика, ти си действал небалансирано и при липса на будност. По моята обаче, ти си действал правилно, предвид твоето вътрешно състояние. Ние всички сме вързани и дхармите на един, пораждат действия, който променят хода на събитията на определена среда, защото са част от нея.
Брахман, също е много правилен в действията си. Не се е научил да приема загубата, но това няма нищо общо с адекватните действия. Няма нищо общо и със знанието, защото в тези клубове е 99 процента общуване и 1 процент предаване на знания.
Ще ти дам един пример от днес(каквито всъщност има всеки ден, всеки човек, стига да се вглежда), който показва какво е действието на чувството и мисленето. Отиваме до един счетоводител да ни напише фактура за една покупка. Апартамента му е в един краен квартал. На излизане, започнах да се оглеждам за номера на блока и белези, който да запомня, за да мога да се върна. Дотук, просто не мислех, това беше чисто действие. Но веднага след това се включи умът и си казах, защо ми е необходимо, след като с тази фирма няма да имаме абсолютно никакво отношение повече. И така, вечерта се обажда колегата и казва, че сме забравили един документ при тяхният счетоводител и утре ще трябва да минем, да си го вземем. Чак тогава разбрах защо съм се оглеждал. Казвам го, защото човек никога не знае и не може да бъде сигурен за нищо. Балансирани, небалансирани действия, интерпретации и пр, това са умствени спекулации. Те касаят една много тясна гледна точка и един много малък отрязък от времето. За големият мащаб и план, ние нямаме абсолютно никаква представа.
За мен всичко си е на мястото и където трябва. Няма значение, как се държа. Няма значение какво приемам и какво - не. Дори и приемането и неприемането са си на мястото...
|