Като видях ситуацията в съседния клуб Йога, реших да ви разкажа една притча тук (тъй като там е само за регистрирани, а пък и може да се изтрие)

Суфи-притча по Дж. Руми

Един дервиш почукал на една врата за късче хляб.
- Това не е хлебарница – отговорил му стопанина.
- А може би има останало кокалче от вечерята?
- - Нима ти прилича на месарница?
- А малко брашно…
- - Да чуваш мелнични колела?
- - Вода?
- - Това не ти е кладенец!
Каквото и да попитал, стопанина му отговарял с тъпа насмешка и отказвам да му даде. В края на краищата дервиша се втурнал вътре, свалил панталона си (ако дервишите имат въобще панталони)) – или вдигнал полите си)) и клекнал като че ще върщи голяма нужда.
- Ей ти! Какво правиш?!
- - Тихо, жалки човевче, това е запустяло място, тук няма нищо и е много подходящо да се облегчи човек и тъй като няма нищо живо нито средства за живот, то има нужда от наторяване.


в клуб йога вече няма живот, затова всеки ходи там да се изхожда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите