|
Трудно е да се каже кое е най същественото в подхода на Ошо. Той е универсалист?? в смисъл, че дава много техники, много подходи. От друга страна различните хора, схващат и разбират по различен начин неговите учения, дават различна интерпретация на думите му. Най интересното е че ако тук съберем 1000 различни мнения на известни негови ученици, и ги дадем на Ошо да ги прочете, най вероятното е че той самият не би се съгласил 100 процента с нито един от тях.
И това е било винаги така с всички учители. Причината за това е че "духовните науки" все още не са се превърнали в точни науки. При тях две и две може да прави четири и дори пет по някога. Никога няма да бъде 7 или 8 но.... Всеки гледа през своите цветни очила, през своята призма, и не е възможно да види така както другите гледат на света през техните очи. Защото хората гледат така както са обусловени от желанията си.
Има нещо интересно. Йога е начин човек да се откаже от идентификация с желанията - тоест васаните си, тоест човек оперира със собствените си желания. За всяка група от Васани, е нужен и подходящ различен метод. Така че един вижда едно, друг друго, за един е подходящо едно, за друг друго.
Теоретически подходът на Ошо е следният. Първо практикантът се поставя на някой практика която изисква физическо и емоционално натоварване по такъв начин че практикантът се уморява психически и физически. Много е важно да се отбележи, че става въпрос за умора, но не и за пълно изтощаване! След Това е по скоро умора от която става един вид разхлабване на мускулите, и разхлабване на умствените желания, тоест в тях вече няма СТЕГНАТОСТ. При това положение се застава обикновено в савазана, легнало положение, при което се спира абсолютно всяко движение на тялото, разхлабват се мускулите и в същото време умът се оставя на свобода като се наблюдава движението на мислите, без да се въвлича човек във вътрешен диалог. Често се използват випасана медитацията при което човек наблюдава своето дишане без да се стреми да го контролира. При малко повече практика, човек започва да достига до състоянията при които умът спира спонтанно и се получава празнина, интервал между две мисли в които няма нищо друго освен чувство на удовлетвореност. Точно тук вече става трудното за обяснение. В такъв един момент има Съзнание за блаженство. Човек в този момент трябва да насочи вниманието си към този принцип на Съзнателно, с който той осъзнава чувството на кратко блаженство. Това е най трудното. В същност това е невъзможно. Човек може да наблюдава абсолютно всичко но не и Принципа на Съзнателност в себе си. Но той може да придобие що годе някаква бегла представа за този принцип на Съзнателност. Този принцип на съзнателност е чист, тоест не е замърсен от желания. Когато излезе човек от това състояние на пълна релаксация в него остава споменът за това "Чисто Съзнание".
Ошо учи това което учат и всички други големи учители. Човек трябва да продължи да живее със този Спомен. Да се научи да го използва. Човек трябва да се научи да наблюдава абсолютно всичко безпристрастно, без да реагира, без да осъжда, без да слага епитети. И точно тук има още една тънкост. Човек може да наблюдава така абсолютно всичко. Дори собствените си мисли. Тогава той се научава да наблюдава без да осъжда собствените си мисли на осъждане. Той се научава без да слага етикет собствените си мисли на слагане на етикет. Той се научава да не се въвлича във собствените си мисли на въвличане.
С други думи той "знае" за това което той прави, знае за това което той мисли, знае за това което той е въвлечен, идентифициран и т.н. и т.н. Човек според Ошо трябва да се научи да НАБЛЮДАВА, да стане наблюдател.
Това е обикновено наблюдение, което ние вършим всекидневно когато правим нещо! Това е особен вид наблюдение, човек само ЗНАЕ за нещо което става, без да му слага етикет, без да го осъжда и т.н. Този вид знание е вид СЛИВАНЕ с предмета или с действието. Когато човек ЗНАЕ по такъв особен начин, той в същност се слива. Неговото его изчезва и се замества от действието или обекта на действие. Затова Ошо казва че танцьорът изчезва и остава само танцът, художникът изчезва и остава само четката, картината, пейзажа. Музикантът изчезва и остава само мелодията. В това изчезване остава само две неща: От една страна действието или обекта на действие, и от друга страна остава ЧИСТИЯТ НАБЛЮДАТЕЛ
ПП Не разбрах за какви неща не съм споменавал преди? Хм... още нещо, аз напуснах клуб йога и нямам намерение да се връщам там докато не сменят модераторите!! (...или докато самите модератори не се променят от вътре, нещо което не ми се вярва да стане в близките 30-40 години поне! Като ги гледам и двамата вървят в точно обратна посока на тази на която трябва да се върви) Та ще ви спохождам от време на време и да попитам до колко може да се пише тук други неща които нямат пряко отношение с Ошо???????????????????
|
Re: Най-същественото от подхода на Ошо [re: Mиpo]
