Е не се оплаквай от Ошо я погледни малко в Шао Лин приятелю!


....................................................................................................................................

В манастира погребват монасите прави в къщички

Виктор Азманов е единственият българин, живял 9 месеца в меката на източните бойни изкуства - легендарния манастир Шао Лин. Той замина за будисткия храм през март и въпреки офертата да направи школа в Лос Анджелис се върна тези дни в родния си град Горна Оряховица. С уменията си Виктор взел акъла на монасите, които го нарекоха "Белият Буда" и стана рекламно лице на манастира. Започва да тренира бойни изкуства едва 6-годишен. През 1994 г., по време на турнир, будисткият учител д-р Вин го забелязва и му предлага да замине за култовия храм. Детската мечта на Виктор да се обучава в най-популярния манастир, се сбъдна едва тази година. 26-годишният каратист владее 6 езика. Тънкостите на бойните изкуства усвоява при най-главния учител в манастира, чиито ученици се броят на пръсти. В Китай е толкова популярен, че където и да се появи, около него се събира тълпа от фенове, които го преследват за автографи или просто да поговорят с него. Първо в "ШОУ" българинът развенча някои от митовете за манастира.

- У нас Шао Лин е познат само от филмите, в които монасите преминават през стени и хвърчат над водопади. Само измислица ли са легендите за манастира?
- Категорично са измислица. Представата на европееца за монасите, които са слаби, сухи и жълти, изобщо не е вярна. Повечето са едри и мускулести. Никой в Шао Лин не пали вестник от разстояние и не минава през стени. Може би само Дейвид Копърфийлд го прави, но в манастира никой не може такива неща. Сблъсках се и с доста реални неща, които съм мислел само за легенда. Например монасите, които останат в манастира повече от 11 години, получават правото един ден да ги погребат в монашеското гробище с пагодите, Талин се казва. Това е едно от най-известните места в Китай. Получават едни къщички, където ги погребват прави. Колкото повече стъпала има къщичката, толкова повече години е останал в манастира.
- Например?
- Дупките в дърветата, направени от човешки пръсти. Правели са ги старите монаси воини с удар с пръстите. Аз дълго време го тренирах и по китайската телевизия последно демонстрирах чупене на тухла с върха на пръстите. От позициите, които са заемали монасите в каменния под, са се издълбали огромни дупки и си личи къде е тренирал всеки монах. Вижда се къде са се набивали петите им. На повечето монаси целият им живот е преминал в Шао Лин. Тази година почина единият от последните двама учители. Беше 84-годишен и докато разчиствахме стаята, намерих огромна лейка, с която си е поливал цветята. Наложи се да я преместя и се оказа, че празна тежи над 50 килограма. Така е конструирана, че за да излезе вода от нея трябва да е пълна. За да изкараш вода от нея, трябва да я вдигнеш на височината на гърдите си и да я наклониш. Аз с празна лейка не мога да го направя, а се водя физически доста силен. И това ме удиви.
- След като сте развенчали някои от митовете за Шао Лин, сблъскахте ли се с някой феномен?
- Да, запознах се с група хора, които се занимават със слънчево хранене. Приемат само вода, слънчева светлина и медитация. Запознах се с основателката на това течение, която от средата на 90-те години досега живее така. Запознах се с друга жена, която е изкарала веднъж 30 години и веднъж 6 месеца по този начин. Каза, че се е изкушила и двата пъти от кафето. Започнала да пие кафе с курабийка и така пак започнала да яде. Иначе игуменът на Шао Лин е най-известният човек в Китай. Вози се с автомобил със стъклени стени. За една година през манастира минават около 10 милиона туристи. Входът струва 20 долара.
- Какъв режим имахте в манастира?
- Ставане в 5.30. После бягане около 7-8 километра, разтягане и закуска. В манастира има няколко вида монаси. Едните се занимават предимно с религия, други с бойни изкуства и по-малко с религия, а третите са се посветили само на тренировките. С мен се занимаваха вторите. След закуска започваше сутрешният тренировъчен блок до 12 часа. После почивка и обяд от 13 и до 19 отново тренировки. Тренирах по 12 часа. На ден общо се събираха по 20 километра бягане.
- Каква беше закуската?
- Ориз, вода и яйце. Това е стандартната закуска - воднист ориз с яйце. Понякога имаше домати, друг път тиква. Предимно слаба храна. Аз лично си купувах допълнително храна.
- Тайно?
- Не, явно, защото искаха от мен да се състезавам на турнири по свободен двубой в Китай за манастира. И аз им казах, че имам някои изисквания.
- Колко човека се обучават там?
- Около 200. В манастира тренирах винг-чун. Това е стилът на Брус Ли. Той пък го е учил от ученик на Шао Лин, който е един от най-добрите учители в света.
- Какво представлява винг-чун?
- В превод е "лепкави ръце", а бойното изкуство на Брус Ли се казва "изпреварващ юмрук". Боят е много интересен, но е трудно приложим за европеец, защото трябва да си максимум 60 килограма, за да можеш да го практикуваш. А да имаш сила при такова тегло е цяло чудо. Във всеки боен стил когато те атакуват, ти блокираш и контраатакуваш. При този стил обаче направо атакуваш, за да удариш по-бързо. Ръката върви към теб, но ти изстрелваш твоята първа.
- Какви други умения придобихте в манастира?
- За 9-те месеца престой там, освен че открих себе си и овладях най-доброто от различните стилове, усвоих над 2000 китайски йероглифа
- Извън цивилизацията ли живеехте?
- В началото се наложи да живея в стая с още 9 човека, но след като спечелих състезанията, получих самостоятелна стая. Помолих и получих Интернет в стаята. Вече не живеех толкова примитивно. Един път седмично излизах и пазарувах из града.
- А пари от къде?
- Тръгнах оттук само с дебитната си карта и 200 китайски думи. Теглех си пари от банкомат в най-близкия град.
- Как дойде идеята за заминаването ви в Шао Лин?
- Аз тренирам от 6-годишен вече 20 години. Имах голямо желание да замина, но доскоро нито манастирът, нито Китай бяха толкова отворени към външния свят, за да допуснат там да се обучава чужденец. Тази година разбрах, че има такава възможност и реших, че това е моят шанс. Доктор Вин, който е възпитаник на манастира и е прекарал в него 9 години, ме забеляза на едно състезание, организирано от китайската телевизия. Д-р Вин е на 60 години, но няма нито един бял косъм или бръчки. Имах няколко доста атрактивни изпълнения, които много ги впечатлиха. Използваха тези кадри 4 месеца, за да рекламират манастира при следващите турнири. Снимаха ме в шпагат високо във въздуха. Тази година в манастира решили да поканят един европеец да тренира при тях и така д-р Ва.н ме препоръчал.
- С какви изпълнения ги впечатлихте?
- Това, което ги впечатли, беше победата над огромен китаец, който почти ме беше победил. Буквално ме размазваше. Извъртя се с гръб, за да ме удари и допусна фатална грешка. Хванах го през кръста го поставих на врата му. Изпадна в нокаут.

Едно интервю на Ивайла ИВАНОВА