Аз също ти споделям приятелски как ми изглеждат някои твои изказвания погледнати отстрани. Усещането за "търсене на оправдание" идва от това, че говориш за някакви други хора как те правели нещо не по най-добрия начин без самата ти да казваш ясно как постъпваш в тези ситуации.

Лошото е, знаеш ли, че ние, жените в нормалното си затъпяло състояние, поради социализирането си не само нямаме усещане за абстрактна цел, ние дори не знаем какво нямаме!
Употребата на 1 л. мн.ч предполага и 1 л. ед.ч., нали?

Безрезервната вяра, че можем да имаме пълноценен и осмислен живот само и единствено чрез "сексене" ... пък ако е с етикат "даоско" или "тантристко" - еййй, страшна работа, животът става тотално пълноценен и осмислен! Съответно за нищо на света не допускаме дори вероятността да има смисъл извън това. А не си го и признаваме (осъзнаваме).
Тук пак използваш същото 1 л. мн.ч. като пак не става ясно кои сте точно тези "вие" и въобще кой точно (освен може би теб) има горните усещания. Защо не говориш от ТВОЕ име само и не кажеш ТВОИТЕ усещания за всичките тези неща, които дискутираме?

абстрактната цел
Разбирам, че за теб е важно да имаш абстрактна цел, но изглежда, че ти е трудно да определиш каква точно да бъде. Правилно ли съм те разбрал? Ако не, каква е целта ти?

Реалността се определя от предварително зададената насока на вниманието.
На думи изглежда просто, но на практика най-често насоката на вниманието се определя от Реалността.

Няма абсурдни и неабсурдни решения. Има такива, които вземаш и такива, които не можеш. Абсурдното е, когато не си в състояние да вземеш какво да е решение.
Наричам "абсурдни решения" тези, които са плитки, без достатъчно осъзнаване, разбиране и енергия зад тях и които на практика са взети именно за да се да се демонстрира (пред себе си или пред други хора), че някакво решение е взето. Ти самата ги нарече много точно "абсурдни" в последното ти изречение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите