Темата е интересна и ми се струва, че общо взето на малко места й се обръща внимание (имам предвиди от практикуващи хора, не от хора, които никога не са медитирали и говоря чисто теоретично). Всяко нещо, в което има сила, може да е опасано особено при неправилно/неточно/неподходящо/незнаещо използване... Само нещата, които са импотентни и не променят нищо са безвредни. Но пък животът е непрекъсната промяна, така, че самият той е най-опасаното нещо.

Що се отнася до споделянето на Павел Андреев, който явно е бил упорит и е правил съответната практика усърдно, забелязвам няколко неща:

1. Ако се започне директно да се работи върху Третото око без достатъчно заземяване на физическо и енергийно ниво, нищо чудно да се получи нещо такова. И за това е важно човек да работи над себе си на всички възможни нива и отвсякъде. Забелязвал съм какви ли не залитания на хора от всякакви системи.

2. Както каза някой по-нагоре, Павел Андреев обобщава за всички медитации, което не само, че не е точно, ами показва и неразбиране на същността на медитацията, което е възможно да е довело до това му състояние.

3. Научното му обяснение ми се вижда също неточно. Не знам защо според него мозъкът се намира в клинична смърт при медитация като той е просто в алфа или тета състояние, което се случва многократно на всеки при заспиване. Ако човек се опитва насилствено да прави нещо, възможно е да има ответна реакция. Най-важният принцип поне при мен е бил да правя внимателно новите практики и да внимават/усещам как отреагирва и ги приема съществото ми.

4. Що се отнася до реалността на това, което е виждал с Третото око, спомням си, че дядо ми, който никога не е медитирал, последните няколко месеца от живота си имаше все по-усилващи се подобни видения. Той беше тогава на над 80 г., цял живот е бил много действен, но последните 5-10 г продаде къщата си и отиде да живее при родителите ми в града и лека полека в живота му не остана никакъв смисъл (беше станал непротребен). И виденията, които му се появиха бяха съвсем РЕАЛНИ (спомням си, че очите му бяха често фокусирани на третото око в такива случай, без самият той да се си е имал понятие от някакви практики). И тези последни месеци от живота му бяха доста кошмарни за родители ми (пък и за мен, когато идвах при тях), защото накрая той не можеше да разграничава реалностите и поне 1 месец беше блокиран между този свят и отвъдното... Покрай този случай научих, че това не е никак рядко явление при възрастни хора, които губят постепенно връзката с реалността на настоящия живот.

5. При всички случай споделянето на Павел Андреев, както и на други такива хора срещали трудности, са много ценни, защото човек в индивидуалните си практики не минава никога през всичките възможни състояния и трудно би могъл да разбереше в цялостност възможностите на човешката същност. И от тази гледна точка духовните интернет форуми са изключително полезни.