Всъщност, всяка една от двете думи "бойни" и "изкуства" се използва в израза БИ с поне 2 различни значения, а с нюансите значенията стават много повече:
Бойни: 1) от бой (и самозащита) в напълно реални условия, 2) Някакъв ограничен спаринг
Изкуство: 1) майсторството, което човек достига, след като дълго практикува нещо и е станал специалист в него (в този смисъл и готвач, банкер, политик или водопроводчик също може да бъде артист), 2) духовна практика (т.е. практика за развиване на духа)
Така, че се съвсем практично погледнато, БИ може да има поне 4 различни смисъла (което е съвсем нормално) и, както казах, важното е човек да знае какво влага за себе си в него.
Иначе, в зората си БИ сигурно са били създание и използвани по един начин и определено сега се използват често по съвсем различен. Важното, според мен, е човек да бъде АДЕКВАТЕН на ситуацията/реалността/същността си, а не да се опитва "носталгично" и повече или по-малко сляпо да копира нещо старо (примерно, стария стил, както го е играл великия стар майстор Х).
За кои БИ става въпрос? Киокушинкай, Тай бокс, Филипино, Джудо... Ами в много от БИ има доста спаринг, който си е бой с ръкавици или протектори.
И в този бой има удари в тъшаците, шията и прочие, бъркане в очите, късане на уши, хапене...? Като се прибавят и всичките възможни налични в една реална ситуация хладни и по-"топли" оръжия, спарингът се отдалечава още повече от реалността... Въобще, ако говорим чисто само за самоотбрана, аз бих походил съвсем безпристрастно и бих използвал този метод, който би ми свършил най-добре работа. Без да изпускам ни най-малко методи като бягане на къси, средни или дълги разстояния, и най-вече метода да използвам главата си за да съм буден къде ходя, какво се случва около мен и аз какво правя.
А като Изкуство, бих тренирал определени неща, но разбира се с нужните протектори и ограничения, няма нужда се осакатяваме взаимно или сами себе си. Апропо за последното, след 35-40г. възраст масово хора от други БИ идват към тай-чито (просто наблюдения от приятели).
|