Въпроса е не кой какво казва, а кой как се чувства!
Ти щастлив ли си със знанието което ти е дала философията? Имам в предвид в чисто човешки план. Защото ако не си, за какво ти е това знание?
Ако беше щастлив, нямаше да ти пука, че има измамници като Ошо(не го чета, така, че не го защитавам) и още повече да тръгваш с такава скрита злоба да отваряш очите на хората, които го четат, харесват, следват. Можеш да попиташ своите приятели психолози дали е така.
Малко в страни от "спора". Днешната наука прави така, че хората, които я практикуват да помагат на други хора(най-вече лекарите и то кадърните), а да не могат да помогнат на себе си. Това, че един лекар познава добре човешкото тяло, не значи че е здрав, и че се предпазва от вредни навици като пушенето, пиенето и т.н. За психолозите и философите е същото - едните познават човешката душа, но страдат от всички нейни недостатъци, които лекуват(ревност, злоба, гняв, мързел и т.н.); философите от своя страна подреждат света по перфектен начин, но в пет часа го оставят на бюрото и си стават същите задници като нас.
Та скъпи ми Rapid_Fire,
Ако поне веднъж си виждал истински будист, който вярва в прераждането и най вече видиш неподправената му радост от живота и щастието в очите му, то би се замислил, коя парадигма има нужда от психофармация.
Със здраве и без злоба!
|