|
...или никога. Това ли искаш да чуеш? Но идеята не е да тренираш за да се биеш(на състезания, на улицата и т.н.), а да имаш едно наум, че би могло да ти се наложи да използваш наученото
Нямах предвид "никога", а как оценяваш риска и какво си готов да вложиш за предпазването от него като енергия/усилия/време. В живота има много рискове и човек съзнателно или не ги оценява и взима някакво ОПТИМАЛНО за него решение. Примерно, сигурно е по-безопасно да караш кола с каска (вероятността да умреш от пътно произшествие е по-голяма от тази на случайна улична свада), но събирайки всички "+" и "-" вероятно ще избереш да не я използваш. Аналогично, може да ходиш всекидневно въоръжен с нож, пистолет, бронежилетка..., но ти си преценяваш дали си заслужава. Апропо, нищо не ти гарантира, че някоя тухла няма да ти падне на главата.
Преди около година попаднах в една ситуация, където бяха налице почти всичките усложняващи ситуацията фактори, които изброихме няколко постинга по-нагоре. И за няколкото минути, когато не знаеш какво ще се случи, си дадох сметка, че и да бях тренирал 10 пъти повече бойни приложения, надали това щеше да ми помогне много. Та оценяването на риска е глобално и доброто владеене на БИ е само малка част от предпазването.
Който се занимава с БИ, много е вероятно да се бие
Това е интересна тема, защото съм забелязал от разговори с различни трениращи и нетрениращи приятели, че много често се оказват въвлечени в бой именно тези, които тренират БИ. Кой знае, може би те се чувстват готви за бой и (под)съзнателно го търсят.
_______________
Сега нещо, което може би не е директно свързано с темата, но ми направи впечатление. Преди няколко дена гледах филм за руските бойци в Чечения. Бидейки се върнали вече в Русия, те разказваха впечатленията си. Първо, определено те са ефикасни в реална бойна/улична ситуация независимо дали са нападали, патрулирали или просто живеели там. По-странното за страничния наблюдател, е обаче, че доста искаха да се върнат в Чечения и да продължат. И не поради някакви политически причини, а както се изрази един, защото там се чувства като риба във вода. На практика въпросните бивши бойци не могат да се социализират в мирни условия (наричат това вече „синдрома на Чечения”). Единственото, което могат да правят е да убиват ефикасно и без да си задават много въпроси. Както и да се чувстват живи бидейки под въздействието на адреналина, когато са близо до смъртта. В мирни условия са раздразнителни и почти всички интервюирани признаваха, че се усещат като бомба със закъснител и не се знае кога ще избухнат, нападнат някого или направят въоръжен грабеж. След което следва затвор и още една стъпка по спиралата, която пак по техните думи е, че вследствие на всичкото това са загубили представа кое е добро и кое е лошо и въобще ориентирите си в живота. Гледайки целия филм, се замислих как ли бих постъпил аз, ако бях на тяхно място...
С горното не искам да обобщавам нищо относно БИ, просто споделям факти, които ме впечатлиха как нещо изпуснато от контрол/осъзнаване може да отиде лесно в крайностите.
И една друга гледна точка. От много време се кефя на Грейси джу-джуцо и преди месец ми дадоха всичките му учебни ДВДта. Изглежда ми толкова близко до тай-чи, даже бих го нарекъл свободни бутащи ръце на земя, и бих го тренирал с някого с удоволствие. Но не, защото това задължително ще ми помогне в реална бойна ситуация (трябва да се чувствам много уверен в себе си за да поваля и да е вкопча с някого на земя), а просто защото това би развило нови будност на тялото ми. А съм забелязал, че тези будности на физическо ниво, развиват будността ми и на останалите нива.
|
Re: Цели при трениране на БИ [re: mo32]
