Така че основната цел на много трениращи на практика НЕ е да се бият в реални ситуации и това исках да ти подчертая. БИ в съвременните условия могат да имат и ДРУГИ приложения (цели) и, без да подценявам бойно-реалните, тези другите са не по-малко важни и основателни. А понеже тук е и духовен клуб, разглеждаме именно влиянието на разните БИ върху развиването на Духа при съвсем практични и реални (незадължително бойни) условия.

Ако някой иска да тренира за здраве - има си Ци-Гун; ако иска да тренира за духовно израстване(каквото и да значи) - има си медитация, религии, йога и дао и т.н.
Защо му е на някой да тренира бойно изкуство, ако няма да развива бойните си умения и евентуално за самозащита? Нормално е не всички хора да искат да се бият. То затова има и други методи и пътища на развитие.

Вярно е, че бойните изкуства включват в себе си и споменатите по-горе елементи(ци-гун, медитация, каляват тялото), но историята показва, че хората, които са стигнали най-далеч в бойните изкуства, развили са ги и са стигнали далеч по пътя на духовното израстване, това са именно бойците. Човек, който е приел смъртта като възможен изход от един двубой и който се е посветил на каляване на духа и тялото си, той има волята и дисциплината да следва духовните учения, които са не по-малко трудни.

Та според мен това е влиянието на БИ върху духовните пътища - хора, които ежедневно преодоляват собствените си мързел и леност, чрез тренировки, много лесно могат да приложат волята и търпението си и в медитацията и обратно - медитативните практики спомагат за развитие на празен от мисли ум, което е предимство в боя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите