|
Надявам се, че вече си се завърнал успешно от пътуването ти . Интересно как относно целите за трениране на Бойни Изкуства имаш доста различна гледна точка с тази на немалко от хората в daobg.com, вкл. и с позицията примерно на mo32 изразена , за които главната цел на трениране е да могат да се бият ефикасно в реална бойна ситуация.
Моята лична позиция е някъде между вашите, т.е. с по нещо се съгласявам, но за други неща съм на различно мнение. Уважавам целта на хора да тренират дадено БИ (пък било то и вътрешно като тай-чи) за бойни умения. Ако тези хора имат реална нужда от такива умения във всекидневия си живот, примерно бидейки полицаи, бодигардове, охранители, мафиоти, живеещи/преминаващи често през враждебни среди и т.н. тази цел е повече от оправдана и това, че не засягат и другите аспекти на бойното изкуство си е тяхна работа. В края на краищата, това му е хубаво конкретно на тай-чито, че човек може да го използва за много различни неща в зависимост от нуждите и желанията си. Малко по-странен е случая при хора, които афишират същата цел за умения в реален бой, но без да им се налага такъв с години. И се оказва, че тренират упорито нещо 10-20 и повече години само да не би нещо да им се случи някой ден...
Аз лично НЕ тренирам БИ (тай-чи чуан) с директна цел да мога да се бия в реална бойна (улична) ситуация. Най-малкото, защото, както за да се научиш да работиш на компютър трябва много работа НА КОМПЮТЪР (а не на книга) и както да се научиш чужд език е нужно ГОВОРЕНЕ на този език (а не само чете на граматики и речници), така и за развиване на реални бойни умения е нужно човек да се БИЕ МНОГО. Спарингите и бутащите ръце са само форма на въпросните граматики и „книжни” подготовки. И те далеч не отразяват всичките аспекти на една реална улична ситуация, където може да ти се наложи да се биеш/самоотбраняваш:
- с МНОГО ХОРА
- с въоръжени с хладни оръжия
- с въоръжени с огнестрелни оръжия
- да не си сам, а да си заедно със слаби или беззащитни близки хора
- да си в нетипични/неудобни за теб условия (засада, да внимаваш да не осакатиш/убиеш другия и себе си разбира се,...)
Та, както казах вече, да хвърлиш много години усилия за трениране на едно БИ в условия тип „зала” с ГЛАВНА цел да може това да ти послужи ЕВЕНТУАЛНО в реална бойна ситуация ми се струва меко казано не най-добра инвестиция. За гореописаните реални условия може да се направи практичен анализ и да се вземат, струва ми се, далеч по-ефикасни мерки.
Иначе с развиването на бойни умения като СТРАНИЧНА/ВТОРОСТЕПЕННА цел съм напълно съгласен и аз лично ги тренирам с такава, а именно за развиване на качества като сила, бързина, свързаност на силата, съобразителност, самообладание, издръжливост, свикване с (неприятен) физически контакт (разбирай удари, ключове, подсечки...) и т.н.
Главната ми цел на трениране на тай-чи и по-специално на неговите бойно-приложни аспекти е, че именно тази му ЯН страна (гореизброените качества) балансира останалите му ИН аспекти и ги задълбочава! Така тай-чи формата, цигуна и вътрешната ми алхимия стават по-дълбоки. На мен лично не ми се е налагало да се бия в реални улични условия от поне 15г., но останалите ИН и ЯН аспекти на тай-чито ми служат всеки божи ден. И за това подхождам съвсем практично и прагматично.
|
Цели при трениране на БИ [re: eв3EHи]
